Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Росен Плевнелиев: Президентът се провали с гръм и трясък!
  • Новини

Росен Плевнелиев: Президентът се провали с гръм и трясък!

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
roskrskrmenegen.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът заложи всичко на една карта, че е моралният стожер и накрая се провали с гръм и трясък, виждаме, че генералът-президент има нужда от война, защото няма кауза.

Така президентът Росен Плевнелиев ( 2012-2017) коментира пред БНР снемането на доверието на президента Румен Радев от правителството, научи ko4.

Внимателно слушах тезата на президента за валутния борд. Аз предсказах в свое интервю, че тази година в първата й половина ще сме свидетели на най-важната политическа битка в България, това е битката за влизането на България в еврозоната. Ако България влезе в еврозоната това ще свърши през април, когато очакваме да бъдем поканени в чакалнята, това значи окончателно откъсване на България от руската геополитическа орбита.

Това значи силна нова фаза на България в Еврозоната. Бях сигурен, че всички в България, които са против новата фаза на интеграция на нашата страна в еврозоната на запад, по един или друг начин ще изпуснат нервите си, ще се организират добре и ще започнат да действат и вие вече го виждате, добави Плевнелиев.

Ние се гордеем с валутния борд на България, там има пълен национален консенсус, той не бива да се пипа, той ще прерасне в чакалнята на еврозоната със същите параметри, които са заложени отпреди 20 г. Най -голямата лъжа, която чухме е, че се прави каквато и да е реформа във валутния борд, подчерта Плевнелиев.

Ние напасваме, прехвърляме едно нещо, което едно към едно съществува отпреди 20 г. към еврозоната, със същия курс, със същата икономика, със същите банки. Това, което се случва, е изпускане на нервите. Обявява се война на правителството, за да може България да не влезе в еврозоната, категоричен е Плевнелиев.

Президентът има това право, приемам част от аргументите на Радев за приемливи, драмата е очевидна – нереформирана прокуратура, нереформираният здравен сектор, демографската криза, всичко това е факт, но той не е от вчера и от днес. Ролята на президента е да даде прогрес за развитие, коментира още Плевнелиев.

Нека президентът да извика всички тези хора и държавни институции, за да работят заедно.

Диалогът зависи от държавния глава. След като 3 г. плюеше НС, наруши конституционните си задължения, след като воюваше срещу правителството, оплю държавата ни пред целия свят, имахме успешно председателство, това ли е тежка геополитическа криза, за която говори, попита Плевнелиев. Ние имаме една ефективна външна политика, държавата се модернизира, земеделието върви напред. Днес има политическа воля да се вземе някакво решение, посочи още Плевнелиев.

Снемане на доверието е политическо и морално решение на държавния глава. В продължение на 3 г. президентът водеше войната си постоянно с правителството и НС, поне сега се знае вече, че това е неговата генералска битка. Радев не се чувства добре като президент на България, той не играе тази роля, а и не иска да я играе, според Плевнелиев.

Тепърва битката предстои, това е битката за интеграцията на България в ЕС, битката за влизането на България в еврозоната. Ако я изгубим заради Радев, оставаме бедни и вечно зависими от интересите на една империя, посочи още Плевнелиев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Съмнителен клиент влезе в оборотен ресторант в Дианабад. Това, което последва не беше и в най-големите им кошмари!
Next: Щастливи новини: Нов бонус за пенсионерите, взимат го през юли

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.