Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Росен Плевнелиев: Президентът се провали с гръм и трясък!
  • Новини

Росен Плевнелиев: Президентът се провали с гръм и трясък!

Иван Димитров Пешев юни 8, 2022
roskrskrmenegen.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Президентът заложи всичко на една карта, че е моралният стожер и накрая се провали с гръм и трясък, виждаме, че генералът-президент има нужда от война, защото няма кауза.

Така президентът Росен Плевнелиев ( 2012-2017) коментира пред БНР снемането на доверието на президента Румен Радев от правителството, научи ko4.

Внимателно слушах тезата на президента за валутния борд. Аз предсказах в свое интервю, че тази година в първата й половина ще сме свидетели на най-важната политическа битка в България, това е битката за влизането на България в еврозоната. Ако България влезе в еврозоната това ще свърши през април, когато очакваме да бъдем поканени в чакалнята, това значи окончателно откъсване на България от руската геополитическа орбита.

Това значи силна нова фаза на България в Еврозоната. Бях сигурен, че всички в България, които са против новата фаза на интеграция на нашата страна в еврозоната на запад, по един или друг начин ще изпуснат нервите си, ще се организират добре и ще започнат да действат и вие вече го виждате, добави Плевнелиев.

Ние се гордеем с валутния борд на България, там има пълен национален консенсус, той не бива да се пипа, той ще прерасне в чакалнята на еврозоната със същите параметри, които са заложени отпреди 20 г. Най -голямата лъжа, която чухме е, че се прави каквато и да е реформа във валутния борд, подчерта Плевнелиев.

Ние напасваме, прехвърляме едно нещо, което едно към едно съществува отпреди 20 г. към еврозоната, със същия курс, със същата икономика, със същите банки. Това, което се случва, е изпускане на нервите. Обявява се война на правителството, за да може България да не влезе в еврозоната, категоричен е Плевнелиев.

Президентът има това право, приемам част от аргументите на Радев за приемливи, драмата е очевидна – нереформирана прокуратура, нереформираният здравен сектор, демографската криза, всичко това е факт, но той не е от вчера и от днес. Ролята на президента е да даде прогрес за развитие, коментира още Плевнелиев.

Нека президентът да извика всички тези хора и държавни институции, за да работят заедно.

Диалогът зависи от държавния глава. След като 3 г. плюеше НС, наруши конституционните си задължения, след като воюваше срещу правителството, оплю държавата ни пред целия свят, имахме успешно председателство, това ли е тежка геополитическа криза, за която говори, попита Плевнелиев. Ние имаме една ефективна външна политика, държавата се модернизира, земеделието върви напред. Днес има политическа воля да се вземе някакво решение, посочи още Плевнелиев.

Снемане на доверието е политическо и морално решение на държавния глава. В продължение на 3 г. президентът водеше войната си постоянно с правителството и НС, поне сега се знае вече, че това е неговата генералска битка. Радев не се чувства добре като президент на България, той не играе тази роля, а и не иска да я играе, според Плевнелиев.

Тепърва битката предстои, това е битката за интеграцията на България в ЕС, битката за влизането на България в еврозоната. Ако я изгубим заради Радев, оставаме бедни и вечно зависими от интересите на една империя, посочи още Плевнелиев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Съмнителен клиент влезе в оборотен ресторант в Дианабад. Това, което последва не беше и в най-големите им кошмари!
Next: Щастливи новини: Нов бонус за пенсионерите, взимат го през юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.