Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Русенецът Станислав се завърна от Финландия и без око да му мигне заби най-лютия шамар на управниците ни
  • Новини

Русенецът Станислав се завърна от Финландия и без око да му мигне заби най-лютия шамар на управниците ни

Иван Димитров Пешев август 20, 2022
stasntasialsvlav.jpg

Българин, живял 17 години във Финландия, се прибра в родината си и отказа да плаща за винетки, защото негодува срещу състоянието на пътищата.

Русенецът Станислав Тодоров се закани да търси правата си в съда за натрупалите се глоби, които са му били написани.

Той живее във Финландия, но обича родния си Русе и Велико Търново. Постоянно пътува между двата града, докато е в България. Честите ремонти, които прави на автомобила си го принуждават да се обърне към Агенция „Пътна инфраструктура“ с писмо, в което им съобщава, че спира да плаща за винетка.

„Моите очаквания са, когато плащам една такса, тя да отива на определеното за целта място”, казва Станислав Тодоров.

Не изпускай тези оферти:

От АПИ му отговарят, че ще го глобяват всеки път, когато го хванат нередовен по републиканските пътища. И това става факт. От май месец досега Станислав има шест акта заради това, че кара без винетка, но не може да ги обжалва, тъй като не е получил наказателни постановления. Мъжът показва пред камерата на Нова малка част от трансконтиненталния път между Истанбул и Букурещ, минаващ покрай Велико Търново.

“Не знам какъв автомобил трябва да мине оттук, че да остане без щети. Погледнете какво става. А имаме и мост. И от мен се изисква да платя винетка за този път”, възмущава се Станислав.

“Погледнете за какви тунели става въпрос – осветление няма, за каква безопасност говорим. Няма мантинели, маркировка, мазилка пада. Минават тирове с над 80 км/ч”, коментира още Станислав.

Той предлага сделка с държавата, преди да заведе исковете си, които е убеден, че ще спечели.

“За мен има два варианта. Единият – винетките спират и аз сам си поправям колата. Втори вариант – плащам си винетка като съвестен граждани и всяка една повреда, която произлезе от бруталната ни инфраструктура – господата от АПИ ми поемат ремонта. Трети вариант за мен не съществува”, казва Станислав.

„Съзнавам, че това ще ми коства ядове – юридически и финансови. Наясно съм, че при плащане на винетка всички тези ядове са в кошчето, но не мога да преглътна, че плащам за нещо, което не получавам. Това граничи с лудост за мен. Няма, как да стане”, допълва недоволният шофьор.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жега ли?! София е под вода: Небето над столицата се разтвори и стана страшно
Next: Ново брутално убийство на жена потресе България, този път в Габрово. Зверството с която я е убил мъжът й е неописуемо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.