Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове
  • Новини

Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sammmaikadeete.jpg

Самотна майка обвини шефовете на общинските жилища, след като беше принудена да живее с двегодишния си син в имот, пълен с плъхове.

23-годишната Джордан Линч живее в страх с малкото си момче Итън, тъй като домът й е затрупан от ужасяващите гризачи от май месец миналата година.

Тя казва, че плъховете ядат храната й и дори е открила изпражнения в леглото на сина си, докато се разхождали из стаята му през нощта, пише „Мирър“.

Джордан отчаяно се опитвала да потърси помощ от отговорника за общинските жилища, за да унищожи паразитите в дома си в Кингсторп, Нортхемптън във Великобритания.

Той отказал да й помогне, казвайки, че справянето с вредителите не е техен проблем и е отговорност на резидента.

Джордан е притеснена за нея и здравето на сина си, тъй като нейният имотът й е пренаселен от плъхове.
Гризачите са влизали през две дупки в стената и една в таванското помещение и са нахлули в шкафовете й, както и дъвчат играчките на сина й.

Джордан каза: „Ужасно е. Нагризват цялата храна. Плъховете са в стаята на двегодишния ми син, докато той спи, намерих и изпражнения от плъхове в леглото му. Това е кошмар“.

„Дъвчат жиците, нагризват играчките, влачат храна под шкафовете“.

„Гнусно е и се страхувам за здравето ни. Изглежда, че стигат навсякъде. Има множество дупки в стените, откъдето могат да влязат.“

„Скарах се с поддръжниците на общинските жилища, но отказват да помогнат. Казаха ни да извикаме унищожител, но не можем да си позволим такъв. Аз съм млада самотна майка, която не може да си позволи да реши този проблем. Дори да извикам унищожител, това няма да ни спаси. Най-големият проблем е, че плъховете влизат в къщата през дупките в имота. Те ще продължат да влизат, докато не се запушат.

„Знам, че много хора са изправени пред същия проблем, моите съседи също. Трябваше да похарчат много пари, за да го решат.

Джордан се нанесе в къщата през февруари миналата година. През май месец тя забелязала нашествието на плъхове.
Тя има приятел, който бетонирал двете кухненски дупки, но те все още влизат в имота.
Майката, която няма много пари казва, че вече е трябвало да отдели големи суми за ремонт, когато се е нанесла, тъй като в имота дори нямало килими.

Ники Макензи, помощник-директор по жилищно настаняване в NPH, която работи от името на Съвета на Западен Нортхемптъншир, каза: „Разбираме страданието, което това й причинява. Ние обаче обяснихме, че решаването на проблеми с вредителите е отговорност на резидента, както е посочено в нашите договори за наем и на нашия уебсайт.“

„Не сме били уведомени за никакви дупки или ремонти, необходими по структурата или екстериора на имота, но ще посетим г-жа Линч, за да проучим всички притеснения, които тя има относно структурата на дома си.“

„Жилищният служител има уговорена среща да посети г-жа Линч, за да обсъди притесненията й, а служител по поддръжката ще посети в същото време, за да проучи всички проблеми и да организира всякакви ремонти, които може да са необходими.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим
Next: Адвокат Тодор Кръстев: Днешните студенти нямаше да минат осми клас през 90-те

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.