Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове
  • Новини

Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sammmaikadeete.jpg

Самотна майка обвини шефовете на общинските жилища, след като беше принудена да живее с двегодишния си син в имот, пълен с плъхове.

23-годишната Джордан Линч живее в страх с малкото си момче Итън, тъй като домът й е затрупан от ужасяващите гризачи от май месец миналата година.

Тя казва, че плъховете ядат храната й и дори е открила изпражнения в леглото на сина си, докато се разхождали из стаята му през нощта, пише „Мирър“.

Джордан отчаяно се опитвала да потърси помощ от отговорника за общинските жилища, за да унищожи паразитите в дома си в Кингсторп, Нортхемптън във Великобритания.

Той отказал да й помогне, казвайки, че справянето с вредителите не е техен проблем и е отговорност на резидента.

Джордан е притеснена за нея и здравето на сина си, тъй като нейният имотът й е пренаселен от плъхове.
Гризачите са влизали през две дупки в стената и една в таванското помещение и са нахлули в шкафовете й, както и дъвчат играчките на сина й.

Джордан каза: „Ужасно е. Нагризват цялата храна. Плъховете са в стаята на двегодишния ми син, докато той спи, намерих и изпражнения от плъхове в леглото му. Това е кошмар“.

„Дъвчат жиците, нагризват играчките, влачат храна под шкафовете“.

„Гнусно е и се страхувам за здравето ни. Изглежда, че стигат навсякъде. Има множество дупки в стените, откъдето могат да влязат.“

„Скарах се с поддръжниците на общинските жилища, но отказват да помогнат. Казаха ни да извикаме унищожител, но не можем да си позволим такъв. Аз съм млада самотна майка, която не може да си позволи да реши този проблем. Дори да извикам унищожител, това няма да ни спаси. Най-големият проблем е, че плъховете влизат в къщата през дупките в имота. Те ще продължат да влизат, докато не се запушат.

„Знам, че много хора са изправени пред същия проблем, моите съседи също. Трябваше да похарчат много пари, за да го решат.

Джордан се нанесе в къщата през февруари миналата година. През май месец тя забелязала нашествието на плъхове.
Тя има приятел, който бетонирал двете кухненски дупки, но те все още влизат в имота.
Майката, която няма много пари казва, че вече е трябвало да отдели големи суми за ремонт, когато се е нанесла, тъй като в имота дори нямало килими.

Ники Макензи, помощник-директор по жилищно настаняване в NPH, която работи от името на Съвета на Западен Нортхемптъншир, каза: „Разбираме страданието, което това й причинява. Ние обаче обяснихме, че решаването на проблеми с вредителите е отговорност на резидента, както е посочено в нашите договори за наем и на нашия уебсайт.“

„Не сме били уведомени за никакви дупки или ремонти, необходими по структурата или екстериора на имота, но ще посетим г-жа Линч, за да проучим всички притеснения, които тя има относно структурата на дома си.“

„Жилищният служител има уговорена среща да посети г-жа Линч, за да обсъди притесненията й, а служител по поддръжката ще посети в същото време, за да проучи всички проблеми и да организира всякакви ремонти, които може да са необходими.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим
Next: Адвокат Тодор Кръстев: Днешните студенти нямаше да минат осми клас през 90-те

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.