Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове
  • Новини

Самотна майка и двегoдишния й син са принудени да живеят в общински имот, пълен с плъхове

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sammmaikadeete.jpg

Самотна майка обвини шефовете на общинските жилища, след като беше принудена да живее с двегодишния си син в имот, пълен с плъхове.

23-годишната Джордан Линч живее в страх с малкото си момче Итън, тъй като домът й е затрупан от ужасяващите гризачи от май месец миналата година.

Тя казва, че плъховете ядат храната й и дори е открила изпражнения в леглото на сина си, докато се разхождали из стаята му през нощта, пише „Мирър“.

Джордан отчаяно се опитвала да потърси помощ от отговорника за общинските жилища, за да унищожи паразитите в дома си в Кингсторп, Нортхемптън във Великобритания.

Той отказал да й помогне, казвайки, че справянето с вредителите не е техен проблем и е отговорност на резидента.

Джордан е притеснена за нея и здравето на сина си, тъй като нейният имотът й е пренаселен от плъхове.
Гризачите са влизали през две дупки в стената и една в таванското помещение и са нахлули в шкафовете й, както и дъвчат играчките на сина й.

Джордан каза: „Ужасно е. Нагризват цялата храна. Плъховете са в стаята на двегодишния ми син, докато той спи, намерих и изпражнения от плъхове в леглото му. Това е кошмар“.

„Дъвчат жиците, нагризват играчките, влачат храна под шкафовете“.

„Гнусно е и се страхувам за здравето ни. Изглежда, че стигат навсякъде. Има множество дупки в стените, откъдето могат да влязат.“

„Скарах се с поддръжниците на общинските жилища, но отказват да помогнат. Казаха ни да извикаме унищожител, но не можем да си позволим такъв. Аз съм млада самотна майка, която не може да си позволи да реши този проблем. Дори да извикам унищожител, това няма да ни спаси. Най-големият проблем е, че плъховете влизат в къщата през дупките в имота. Те ще продължат да влизат, докато не се запушат.

„Знам, че много хора са изправени пред същия проблем, моите съседи също. Трябваше да похарчат много пари, за да го решат.

Джордан се нанесе в къщата през февруари миналата година. През май месец тя забелязала нашествието на плъхове.
Тя има приятел, който бетонирал двете кухненски дупки, но те все още влизат в имота.
Майката, която няма много пари казва, че вече е трябвало да отдели големи суми за ремонт, когато се е нанесла, тъй като в имота дори нямало килими.

Ники Макензи, помощник-директор по жилищно настаняване в NPH, която работи от името на Съвета на Западен Нортхемптъншир, каза: „Разбираме страданието, което това й причинява. Ние обаче обяснихме, че решаването на проблеми с вредителите е отговорност на резидента, както е посочено в нашите договори за наем и на нашия уебсайт.“

„Не сме били уведомени за никакви дупки или ремонти, необходими по структурата или екстериора на имота, но ще посетим г-жа Линч, за да проучим всички притеснения, които тя има относно структурата на дома си.“

„Жилищният служител има уговорена среща да посети г-жа Линч, за да обсъди притесненията й, а служител по поддръжката ще посети в същото време, за да проучи всички проблеми и да организира всякакви ремонти, които може да са необходими.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим
Next: Адвокат Тодор Кръстев: Днешните студенти нямаше да минат осми клас през 90-те

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.