Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас
  • Новини

Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
vvasdasdlasdaskyoasyi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На снимката виждате един от най-известните и обичани актьори у нас, който днес, на 27 април, навършва 44 години. Ако все още се чудите кой е той, няма да ви мъчим дълго – става дума за Владимир Карамазов. Истинското име на актьора е Владимир Александров.

Псевдонимът Карамазов е измислен от режисьорката Лилия Абаджиева още на първото му представление в Народния театър „Иман Вазов“. Псевдонимът е взет от романа на Достоевски “Братя Карамазови“.

Владимир е роден на 27 април 1979 година в семейство на спортисти. Баща му е ръгбист, а майка му е лекоатлетка. Има по-голям брат. Владо завършва Техникума по обществено хранене, където овладява кулинарното изкуство. Паралелно с това посещава актьорското студио на Бончо Урумов.

Той кандидатства в НАТФИЗ и е приет кукловодство. След първи курс професор Сейкова оценява таланта му и го взима в класа си, за да учи за драматичен актьор. Участията му на родната сцена започват в трети курс. Докато е студент в НАТФИЗ, Владо работи и като модел.

Карамазов стана особено популярен у нас, след като се появява на малкия екран като водещ на „Сървайвър“. Има безброй роли в театъра и във филмови продукции. Освен актьор и продуцент, от 2019 г. Владимир Карамазов се занимава сериозно и с фотография.

Негови фотографии са публикувани в престижни платформи и печелят награди. Негово хоби и страст са също така и пътешествията, гмуркането и пистовите мотори.

Печели награда „Икар“ през 2022 година за водеща мъжка роля за Кандидатът в „Опашката“ от Захари Карабашлиев. През 2017 година е с номинация за Аскеер за „Водеща мъжка роля“ за ролята на Ален Рей в „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза.

През 2013 печели награда „Златен век“ за принос в културата от Министерство на културата. През 2011 – награда „Иван Димов“ за високи постижения в сферата на изкуството от Фонда за талантливи млади актьори към Фондация „Млади български таланти“.

През 2011 година – номинация за Аскеер за „Поддържаща мъжка роля“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан.

През 2011 година – номинация за „Икар“ за ролята на Кристиан дьо Новилет в „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан. През 2003 година – номинация за Аскеер за „Изгряваща звезда“ за ролята на Иван Сенебирски в „Албена“ от Йордан Йовков, постановка Иван Добчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Николета Йорданова от Ясновидци: 20 признака показват, че имате магия
Next: Супер Бианка пребори рака

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.