Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева: Думата на Слави не е мъжка! Нито лев не видях от него, а бях пред умиралка
  • Новини

Сашка Васева: Думата на Слави не е мъжка! Нито лев не видях от него, а бях пред умиралка

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
sashaksvkaskvas.jpg

Сашка Васева разкри публично, че Слави Трифонов е обещал да й помогне финансово за операцията на мозъка, но след това се е покрил и не е дал нищо. Въпреки това тя не му се сърди.

„Слави каза, че ще ми даде пари за операцията, но не го направи. Аз обаче не мога да му се сърдя, защото през годините е направил достатъчно за мен.”, разкрива Васева.

Дългия я беше включил в „Шоуто на Слави” преди повече от 10 години. Тогава кариерата й беше почти умряла и се нуждаеше от пари. Затова и до днес е благодарна на Слави.

Все пак неспазването на мъжката дума е голям минус за Трифонов. Очевидно разходите покрай телевизията му не са му позволили да харчи и за Сашка.

Не изпускай тези оферти:

Слави спечели немалко пари покрай партията си „Има такъв народ”, която участва в три парламента поред и в едно правителство. Можеше от тези пари да задели за спасяването на един човешки живот, но той напълно забрави за някогашната си приятелка Сашка Васева.

Певицата все пак бе спасена след успешна операция в Германия, за която плати съпругът й. Тя се възстановява в момента и дори през ноември възнамерява да се завърне на сцената.

Още от Тео Ушев:

Теодор Ушев направи сензационно откровение за Сашка Васева. Легендарната попфолк певица, която се бори с коварно заболяване, показала своя професионализъм, дори покосена от болестта.

Световнопризнатият аниматор разказа интересни подробности около снимките на първия си игрален пълнометражен филм, „φ1.618“, с който на 8 октомври ще бъде открито поредното издание на елитния кино фестивал по литературни хитове „Синелибри“.

Ушев кани Сашка Васева за проекта си, а тя приела офертата да участва в лентата, въпреки че точно в този момент е била в изключително тежко здравословно състояние.

„Тя е изумителен професионалист – дойде, пя, игра със страхотен стоицизъм. Просто доказа, че е по-силна от болестта. Присъствието й е много важно“ – разкри той пред Петя Дикова по bTV.
poster

Сашка Васева предизвика фурор на 30-ото издание на „Пирин Фолк“

Теодор Ушев със сензационно откровение за Сашка Васева

За работата си по филма режисьорът споделя още: „Не съм „игрален“ режисьор, предпочитам да си рисувам. Затова за дебюта ми беше много важно да се чувствам сигурно тук – у дома и стените помагат. Филмът има конструкцията на електронна игра, с нов език, брутална приказка от 9 до 99. Не обичам реализма в изкуството“ – сподели още Ушев, който не се вълнува от наградите, независимо, че има номинация за „Оскар“ плюс „две мазета с тенекии, пластмаса и стъкло“.

Признава, че за него е много емоционално, когато показва творбите си пред родна пубика: „Филмът беше селекциониран за четири фестивала. Два от тях са в София и в Монреал – градовете, които са ме изградили като артист. Това е знак, а аз съм суеверен човек”.

По повод заглавието на проекта си Теодор Ушев разказва: „Числото φ1, 618 е на златното сечение в съвършенството, към което всички се стремим. След като измислихме заглавието в началото, изведнъж ми хрумна, че можем да подведем целия филм в тази посока – от кадрирането до звука. Всичко е подчинено на това число, на златното сечение“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За хората може и да съм суеверна, но откакто правя това, левчетата сами скачат в портмонето. И на вас няма да ви навреди да опитате
Next: Скандално! Цветана Манева е ставала жертва на крадци цели 11 пъти

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.