Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева: Думата на Слави не е мъжка! Нито лев не видях от него, а бях пред умиралка
  • Новини

Сашка Васева: Думата на Слави не е мъжка! Нито лев не видях от него, а бях пред умиралка

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
sashaksvkaskvas.jpg

Сашка Васева разкри публично, че Слави Трифонов е обещал да й помогне финансово за операцията на мозъка, но след това се е покрил и не е дал нищо. Въпреки това тя не му се сърди.

„Слави каза, че ще ми даде пари за операцията, но не го направи. Аз обаче не мога да му се сърдя, защото през годините е направил достатъчно за мен.”, разкрива Васева.

Дългия я беше включил в „Шоуто на Слави” преди повече от 10 години. Тогава кариерата й беше почти умряла и се нуждаеше от пари. Затова и до днес е благодарна на Слави.

Все пак неспазването на мъжката дума е голям минус за Трифонов. Очевидно разходите покрай телевизията му не са му позволили да харчи и за Сашка.

Не изпускай тези оферти:

Слави спечели немалко пари покрай партията си „Има такъв народ”, която участва в три парламента поред и в едно правителство. Можеше от тези пари да задели за спасяването на един човешки живот, но той напълно забрави за някогашната си приятелка Сашка Васева.

Певицата все пак бе спасена след успешна операция в Германия, за която плати съпругът й. Тя се възстановява в момента и дори през ноември възнамерява да се завърне на сцената.

Още от Тео Ушев:

Теодор Ушев направи сензационно откровение за Сашка Васева. Легендарната попфолк певица, която се бори с коварно заболяване, показала своя професионализъм, дори покосена от болестта.

Световнопризнатият аниматор разказа интересни подробности около снимките на първия си игрален пълнометражен филм, „φ1.618“, с който на 8 октомври ще бъде открито поредното издание на елитния кино фестивал по литературни хитове „Синелибри“.

Ушев кани Сашка Васева за проекта си, а тя приела офертата да участва в лентата, въпреки че точно в този момент е била в изключително тежко здравословно състояние.

„Тя е изумителен професионалист – дойде, пя, игра със страхотен стоицизъм. Просто доказа, че е по-силна от болестта. Присъствието й е много важно“ – разкри той пред Петя Дикова по bTV.
poster

Сашка Васева предизвика фурор на 30-ото издание на „Пирин Фолк“

Теодор Ушев със сензационно откровение за Сашка Васева

За работата си по филма режисьорът споделя още: „Не съм „игрален“ режисьор, предпочитам да си рисувам. Затова за дебюта ми беше много важно да се чувствам сигурно тук – у дома и стените помагат. Филмът има конструкцията на електронна игра, с нов език, брутална приказка от 9 до 99. Не обичам реализма в изкуството“ – сподели още Ушев, който не се вълнува от наградите, независимо, че има номинация за „Оскар“ плюс „две мазета с тенекии, пластмаса и стъкло“.

Признава, че за него е много емоционално, когато показва творбите си пред родна пубика: „Филмът беше селекциониран за четири фестивала. Два от тях са в София и в Монреал – градовете, които са ме изградили като артист. Това е знак, а аз съм суеверен човек”.

По повод заглавието на проекта си Теодор Ушев разказва: „Числото φ1, 618 е на златното сечение в съвършенството, към което всички се стремим. След като измислихме заглавието в началото, изведнъж ми хрумна, че можем да подведем целия филм в тази посока – от кадрирането до звука. Всичко е подчинено на това число, на златното сечение“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За хората може и да съм суеверна, но откакто правя това, левчетата сами скачат в портмонето. И на вас няма да ви навреди да опитате
Next: Скандално! Цветана Манева е ставала жертва на крадци цели 11 пъти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.