Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Светът полудя по този тип къщи: струват 4000 лв, строят се за 2 часа и издържат 300 години!
  • Без категория

Светът полудя по този тип къщи: струват 4000 лв, строят се за 2 часа и издържат 300 години!

Иван Димитров Пешев януари 15, 2024
csacdsgffdgdfgfd

В момента пазарът на недвижими имоти у нас гони рекордни цени, случва се нещо подобно на прословутия „балон“ от 2008 година, който костваше на мнозина спестяванията и домовете им. Освен цените обаче, времето също е фактор, с който много съвременни семейства са длъжни да се съобразяват.

Ето защо модерните архитекти, опитвайки се да отговорят на новите изисквания, търсят начини за по-евтино и по-бързо изграждане на жилища, но при това с не по-малко качество.

Както винаги нововъведенията идват от Страната на изгряващото слънце. Невероятно, но факт: в Япония строят къщи само за 2 часа! На всичкото отгоре те могат да издържат поне 300 години!

Японската компания “Japan Dome House” се занимава със строителството на куполни домове от пяна . Интересът към тях се увеличил след земетресението в Кумамото през април 2016 г. с магнитуд 7 по скалата на Рихтер.

куполни домове

Тогава много сгради се срутиха, хиляди хора останаха без дом. Прави впечатление, че курортът “Aso Farm Land”, състоящ се от 480 къщи, построени от полистирол, остана невредим.
Такива жилища имат редица предимства, основното от които е скоростта на тяхното изграждане.

куполна къща

Изграждането на една такава куполна къща отнема само 2 часа! Пеноблокове се обработват с огнеупорен разтвор, а след това от тях се прави конструкцията на къщата. След това е необходимо да се изрежат отвори за прозорците и вратите. В заключение получената структура се покрива със слой замазка. Формата на купола също е избрана с причина. Изследователи и учени твърдят, че къщите под формата на полукълбо перфектно издържат на земетресения.

квартал куполни къщи

А вие бихте ли живели в такъв „дом от бъдещето“?

Continue Reading

Previous: Продават палата на убиеца на Ферарио Спасов, сумата е впечатляваща
Next: Метео Балканс с тревожно предупреждение за снежна покривка от 70 сантиметра в България

Последни публикации

  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.