Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свидетел с шокиращ разказ за починалия таксиметров шофьор
  • Новини

Свидетел с шокиращ разказ за починалия таксиметров шофьор

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
svasidasldasd.jpg

„Искаме справедливост. Искам доживотен затвор“. Това обяви днес братът на починалия при спречкване на пътя таксиметров шофьор.

Все още не са ясни причините за смъртта на 34-годишния Христо Йорданов, който е баща на три момичета.

Една от версиите е, че той си е глътнал езика и е получил инфаркт.

Горещи версии за убийството на таксиметровия шофьор в София ВИДЕО

Не изпускай тези оферти:

Появи се и слух, че е бил намушкан с нож. След смъртта му негови близки и колеги се събраха на мълчалив протест пред Трето РУ в София, където е задържан 29-годишният мъж – Христо Трайков, който бил другият участник в боя. По-късно снощи таксиметрови шофьори блокираха за кратко и Орлов мост.

“Брат ми ми звънна и каза: „Бият ме пред вкъщи“. Не го разбрах точно. След като пристигнах го видях как седи в колата. Попитах го какво е станало, а той само ми посочи този, с когото е станало спречкването. На мястото бяха десетина човека, не знам дали са го били всичките.

 

Аз тръгнах към въпросния човек и като се обърнах видях как брат ми се свлече на земята. Никой не искаше да му помогне само викаха: оставете го този циганин”, разказа братът на таксиметровия шофьор. Сподели и, че брат му си е глътнал езика и той му го вадил два пъти.

Свидетелят Валентин Балевский пък сподели: „Момчето почина в моите ръце. Момчето почина от инфаркт, а не от това, че е бит. Аз бях там със брата на починалото момче и се опитвахме да го спасим. Полицаите, които дойдоха само стояха и гледаха без да вземат отношение.

 

А линейката дойде след 20, 25 мин. Обясних им, че не напипвам пулс и устните на момчето посиняват – да донесат апаратура от АГ болницата която е на 10 метра от нас. Просто го оставиха във нашите ръце. Заклевам се, че със брата на загиналото момче направихме всичко възможно, за да го спасим“.

Среднощна блокада парализира София заради убийството на таксиметровия шофьор СНИМКИ

От СНЦ „Съюз такси“ призоваха МВР и прокуратурата да направят всичко възможно за разкриването на случая.

 

„От днес нататък, до окончателната присъда на убийците на таксиметровия шофьор Христо Йорданов, ние ще бъдем там, където трябва, и ще настояваме за прилагането на закона в цялата му строгост“, каза инж. Кирил Ризов, почетен председател на СНЦ „Съюз такси“.

Дни след случая, при който почина таксиметров шофьор в София след засичане на еднопосочна улица, скандал и последвал побой, пред bTV проговори майката на приятелката на обвиняемия 23-годишен мъж.

Момичето управлява автомобила в момента на инцидента. Ето какво разказа Даниела Найденова:

Кой е направил първият удар на място?

– Първият удар е направил таксиметровият шофьор. Той не е карал. Дъщерята караше. Той е бил до нея. Влезнали са в еднопосочна улица. Те са си в законното право. Той е нарушителят.

Момчето е казало „в нарушение си“, да върне ли, нещо от тоя сорт. Назад е станала колона, достатъчно свидетели има, при което той излиза агресивно, момчето е било още в колата, и отива към него и започва да му крещи „Ти какъв си бе?“, „Ти ли ще ми кажеш, кой си ти, бе?“

Дъщерята звъни на полицаите. При което той се оттегля. Обадил се е по телефона на някой, защото за минути са дошли цяла тумба и вторият път се връща, момчето е излязло от колата и той го напада. При самоотбрана той го е бутнал, но не го е пребил, за да се стигне до смърт. Нека докажат експертизата да излезе.

Имало ли е удари от страна на приятеля на Вашата дъщеря към таксиметровия шофьор?

– Не, единствен път, където се е отбранил и го е докоснал, защото той го е нападнал. След като се е отдалечил от колата, където казват, че е паднал в тревата, тогава вече и циганите са дошли. Мен, ако ме бият, аз ще мога ли да взема телефон да звънна на брат ми или сестра ми? Стига с това малцинство.

Употребявал ли е наркотици и алкохол?

– Абсолютно няма такова. От година и половина аз го познавам, защото дъщеря ми ходи с него. Той дори цигари не пуши. Тренира си спорт, никакъв проблем. Ако съм видяла нещо, първо аз ще реагирам и ще отдалеча дъщерята от момчето. Няма такова нещо.

Вярвате ли, че ще излезе истината?

– Не, но нещата няма да ги оставя аз така. До дупка ще търся да излезе наяве всичко, каквото е.

Семейството отрича версията за побой до смърт. Обвиняемият за смъртта на таксиметровия шофьор Христо Йорданов е сириец. 23-годишният мъж работи като бръснар в салон в София. Той има регистрации за шофиране след употреба на алкохол и дрога.

34-годишният Йорданов почина след спречкване в кв. „Разсадника“ в столицата на 8 октомври. Той е баща на три деца.

Още:

Обвиниха 23-годишния мъж за смъртта на таксиметровия шофьор в събота в столичния квартал „Разсадника“. Той е привлечен под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлена средна телесна повреда, предава БНТ.

Задържан е за 72 часа. Свидетели на побоя обаче разказват, че не той е бил в нарушение и не той е започнал боя.

„Шофьорът на таксито не е слязъл от автомобила, бил е ударен, докато е седял на седалката и е бил на работното си място“, заявиха в „Денят започва“ колеги на таксиметровия шофьор.

Според тях е необходимо да се вземат мерки и да се сложат паник бутони по таксиметровите автомобили. Те са категорични, че трябва да бъдат защитени на работното си място.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го обвинения Йосиф Ахмед Иззе в убийството на таксиметровия шофьор Христо Райков
Next: Британски супершпионин: Украйна обръща хода на войната, Путин е в ъгъла

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.