Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свиреп екшън с украински бежанец в столицата, мрежата завря
  • Новини

Свиреп екшън с украински бежанец в столицата, мрежата завря

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
bebejbqjbqjbnqna.jpg

В социалната мрежа набира скорост видео, показващо бой между бежанец от Украйна и българин в малките часове на нощта срещу събота. Действието се развива на столичната улица “Раковска”, пред Министерство на финансите. Кадрите са публикувани във Фейсбук групата “Забелязано в София”.

Не става ясно каква е причината за инцидента, но автомобилът е спрял насред улицата, докато двамата мъже са видимо разярени и си налитат един на друг. На страната на нашенеца помага и момиче с розово сако. Точно когато всичко е на път да приключи, българинът разбива шише в автомобила и ситуацията ескалира.

“Ние ви плащаме, аз давам пари за тебе” крещи сънародникът ни, след което украинецът побеснява и двамата се озовават на земята.

“Ей това са украинците, виждате ли”, обяснява нашенецът на стоящите наоколо кибици след като се изправя. Чува се и глас “Айде спрете го да го пребием”. В крайна сметка украинецът потегля с мръсна газ, а огледалото на черния му мерцедес е счупено.

Споделяме и някои от коментарите под публикацията:

“Много нагли! Вчера два джипа правеха мазало по магистралата, избутваха наред колите в лява лента. На влизане в София на Цръна маца на магистрала Тракия при ограничение 60 влязоха със 160. Там има два пешеходни светофара, единия светна и за малко не отнесоха преминаващия човек. После пак яко газ и на светофара на Враня пак със зор спряха, после до Горубляне само ляво, дясно, ляво дясно”, пише в коментарите столичанин.

“Не се знае, как е започнало всичко. Така че няма, какво да ги коментираме. Околните трябваше да се намесят и да викнат полиция”.

“Тея дето им текат лигите по украинците, не знам дали могат да си представят, че ако ние бягахме в Украйна и им боядисвахме и рушaхме паметниците в Киев, вместо странични огледала, щяха да се търкалят глави, ръце и крака”.

“Видях 50 годишен чичак, чийто най-добри дни лежат в миналото да яде бой от украинец. И накрая се опитва да предизвика съчувствие по линията “бият нашите”.

“Да , това се развива пред нощен клуб, а както сме видяли укрите искат да пият и ядат без да плащат навсякъде в София, а полицията вдига рамене и ти говорят глупости, че трябва да сме солидарни с тях и т.н. Защо не се прибере в Украйна, да се бие за родината си!?!?!”.

“Украински бежанци не ни трябват, да си ходят в Украйна и да си я бранят, а след това да си построят и устоят животите на тяхна земя. Не да ни точат хазната , да вървят със знамена и да ми нарушават правата и не само моите, а на всички български майки и децата им българчета”.

“Тоя със сакото, колко е смешен, жена му се бие на 1ва линия, той само стойки, после по колата налита. Ганьо, нетолерантен. Украинеца може да е всякакъв, но не е тук по желание”.”Мене ме кефи мацката каква е мощна и ако му тресне една ще заспи, ама нищо който е за Украйна да си знае”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо през май месец Слънчев бряг не помни! Намесиха и украинските бежанци
Next: ЛЕК, който помага само за 7 дни! Ставите заздравяват, болката в гърба изчезна, а кожата ми стана като на момиченце

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.