Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Свиреп екшън с украински бежанец в столицата, мрежата завря
  • Новини

Свиреп екшън с украински бежанец в столицата, мрежата завря

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
bebejbqjbqjbnqna.jpg

В социалната мрежа набира скорост видео, показващо бой между бежанец от Украйна и българин в малките часове на нощта срещу събота. Действието се развива на столичната улица “Раковска”, пред Министерство на финансите. Кадрите са публикувани във Фейсбук групата “Забелязано в София”.

Не става ясно каква е причината за инцидента, но автомобилът е спрял насред улицата, докато двамата мъже са видимо разярени и си налитат един на друг. На страната на нашенеца помага и момиче с розово сако. Точно когато всичко е на път да приключи, българинът разбива шише в автомобила и ситуацията ескалира.

“Ние ви плащаме, аз давам пари за тебе” крещи сънародникът ни, след което украинецът побеснява и двамата се озовават на земята.

“Ей това са украинците, виждате ли”, обяснява нашенецът на стоящите наоколо кибици след като се изправя. Чува се и глас “Айде спрете го да го пребием”. В крайна сметка украинецът потегля с мръсна газ, а огледалото на черния му мерцедес е счупено.

Споделяме и някои от коментарите под публикацията:

“Много нагли! Вчера два джипа правеха мазало по магистралата, избутваха наред колите в лява лента. На влизане в София на Цръна маца на магистрала Тракия при ограничение 60 влязоха със 160. Там има два пешеходни светофара, единия светна и за малко не отнесоха преминаващия човек. После пак яко газ и на светофара на Враня пак със зор спряха, после до Горубляне само ляво, дясно, ляво дясно”, пише в коментарите столичанин.

“Не се знае, как е започнало всичко. Така че няма, какво да ги коментираме. Околните трябваше да се намесят и да викнат полиция”.

“Тея дето им текат лигите по украинците, не знам дали могат да си представят, че ако ние бягахме в Украйна и им боядисвахме и рушaхме паметниците в Киев, вместо странични огледала, щяха да се търкалят глави, ръце и крака”.

“Видях 50 годишен чичак, чийто най-добри дни лежат в миналото да яде бой от украинец. И накрая се опитва да предизвика съчувствие по линията “бият нашите”.

“Да , това се развива пред нощен клуб, а както сме видяли укрите искат да пият и ядат без да плащат навсякъде в София, а полицията вдига рамене и ти говорят глупости, че трябва да сме солидарни с тях и т.н. Защо не се прибере в Украйна, да се бие за родината си!?!?!”.

“Украински бежанци не ни трябват, да си ходят в Украйна и да си я бранят, а след това да си построят и устоят животите на тяхна земя. Не да ни точат хазната , да вървят със знамена и да ми нарушават правата и не само моите, а на всички български майки и децата им българчета”.

“Тоя със сакото, колко е смешен, жена му се бие на 1ва линия, той само стойки, после по колата налита. Ганьо, нетолерантен. Украинеца може да е всякакъв, но не е тук по желание”.”Мене ме кефи мацката каква е мощна и ако му тресне една ще заспи, ама нищо който е за Украйна да си знае”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Такова нещо през май месец Слънчев бряг не помни! Намесиха и украинските бежанци
Next: ЛЕК, който помага само за 7 дни! Ставите заздравяват, болката в гърба изчезна, а кожата ми стана като на момиченце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.