Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина
  • Новини

Седмици след сватбата мъжът й замина на бойното поле и не се върна, а след 68 години тя разбра цялата истина

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
dasdasidasodas.jpg

Истинската любов е силата, която определя живота ни. Дори да е трагична, тя не умира и остава в сърцето ни завинаги. Доказателство за това е историята на Пеги, която обичала съпруга си и му останала вярна цял живот, въпреки че не знаела защо я е изоставил.

Младата жена срещнала мъжа си Били през 1943 година. Двамата се оженили бързо.

Били бил пилот и младата съпруга имала само шест кратки седмици, за да се наслади на брака си. След това Били се върнал на служба.

Били заминал, а тя го чакала. Накрая получила така желаното писмо от Франция. Били й пишел, че се връща. Писмото било с дата 8 юли 1944 г. Най-накрая! Тя нямала търпение да види мъжа си след дългата раздяла. Толкова й липсвал…

Не изпускай тези оферти:

Но Били не се върнал.

Пеги позвънила на родителите му, за да се убеди, че не е при тях. Но и те чакали с тревога.

След няколко седмици младата жена получила още едно писмо от Франция. Този път обаче то не било от мъжа й, а от военния щаб. В него й съобщавали, че Били изчезнал по време на изпълнение на военна мисия на 7 юли 1944 г.

Пеги не можела и не искала да повярва на написаното. Датата, на която той изчезнал, била с ден по-рано от датата на писмото, в което й казвал, че се връща у дома. Няма как да е изчезнал и да й е написал писмо.

Пеги обмислила всички възможни сценарии, но военните не успели да обяснят ситуацията. Тя се обърнала за помощ и към полицията. Там й обяснили, че на фронта са загинали милиони и съдбата на много от тях завинаги ще остане неизвестна.

Въпреки това грешката в датите продължавала да не й дава покой. Ако знаеше, че Били е загинал, всичко щяло да е различно, но грешката в датите, писмо, в което той пишел, че е уволнен от службата, не спирала да я преследва.

Тя си представяла, че може би той е ранен, че е загубил е паметта си, а в най-лошия случай – че не иска да се върне при нея и сега живее някъде във Франция. Тя дори била склонна да подозира, че Били се е върнал в Америка и се е скрил от нея. Но никога не си позволила да мисли за най-лошото.

Минавали години, а Били не се връщал и не показвал признаци на живот. Родителите му починали, без да разберат какво се е случило със сина им. А Пеги продължавала да чака, въпреки че с течение на времето надеждата, че той ще се върне, започнала да угасва.

Въпреки това тя продължила с опитите да разбере тайната на неговото изчезване и да разкрие истината за случилото се.

Пеги не продължила живота си без Били. Не го забравила, не се омъжила повторно, нямала деца. Той останал неин съпруг завинаги, без значение поради каква причина е изчезнал.

68 години след мистериозното му изчезване тя най-накрая узнала истината.

Жената редовно изпращала запитвания до властите и в продължение на много годините получавала писма с едно и същото съдържание, което започвало с думите: „Съжаляваме, но, за съжаление, съдбата на вашия съпруг остава неизвестна за нас“.

Благодарение на работата си, племенникът на Били, който бил наясно с трагичната семейна история, имал достъп до поверителни материали и информация. Един ден той се натъкнал на подробности, които му помогнали да си изясни целия случай.

В документите той прочел, че наскоро кметицата на малко френско градче е търсила информация за Били. Това било много интересно и той решил да проследи следата. Свързал се с нея и най-накрая всичко се изяснило.

В деня след като написал писмото, Били се съгласил да участва в мисия. Германците нападнали градче близо до лагера му. Пилотите били изпратени да помагат на френските партизани, които бранели града.

Един от пилотите обаче не се върнал. Самолетът на Били бил свален. Партизаните го намерили мъртъв. Но когато чули приближаващите се германци, избягали.

Германците взели документите на Били, а когато по-късно партизаните се върнали на мястото, видели само името върху якето му. Пишело само „Д. Харис“ и французите решили, че е канадец и с почести го погребали в местното гробище.

Сега, на годишнината от освобождението си, градът планирал празник в чест на героите, които са дали живота си в негова защита.

Когато Пеги научила цялата истина, в сърцето й се разразила буря от противоречиви емоции. Истината убила надеждата, но я освободила.

Пеги била поканена на тържествата във Франция, участвала в тях заедно с племенника на Били и приела всички почести, дължими на съпруга й за героичната му смърт на бойното поле.

Там срещнала и един от партизаните, който тогава намерил мъжа й. Тя разбрала, че датата в писмото е просто грешка. Трябвало да пише 17 юли, защото точно тогава са свършили боевете по защитата на града.

Пътуването до Франция било много емоционално преживяване за Пеги.

„Мисля, че най-добрият начин да опиша всичко това, е думата „облекчение“. През целия си живот създадох стотици, хиляди сценарии за случилото се с него. Не мога да кажа как се чувствах, когато си представях съдбата му по различни начини.

Най-накрая зная цялата история, зная какво наистина се е случило. Това беше Били. Въпреки че вече беше уволнен от служба, той не се е поколебал да защити справедливата кауза. Жалко, че родителите му си отидоха, без да узнаят истината за сина си“, споделя тя. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виждали ли сте някога такава бяла пяна в буркана с мед? Ето защо се образува и опасна ли е за здравето
Next: Излезе й душата: Алекс Раева горчиво съжали за приятелството си с Рачков

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.