Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Секретен гриф: В Москва в момента се вихри преврат! Всемогъщият Путин е на умирачка! Ето какво разкри топ разследващ журналист
  • Новини

Секретен гриф: В Москва в момента се вихри преврат! Всемогъщият Путин е на умирачка! Ето какво разкри топ разследващ журналист

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
valdaodoaodoaoat.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Кремъл плаща дребни суми на български журналисти и медии, но не на партии и политици, убеден е разследващият журналист

Не виждаме политически партии или лица в паричните потоци от Кремъл. Виждаме само определени неполитически движения, като “Военен съюз Левски”, например. Това каза разследващият журналист Христо Грозев пред Нова телевизия.

“Знаем няколко имена на журналисти и медии, на които Кремъл плаща за пропаганда у нас. Видяхме техни текстове, или препокриващо съдържание, и в по-големи медии, затова решихме да не ги публикуваме на този етап, за да видим дали и по-големите медии нямат такъв канал на финансиране”, каза още журналистът.

Той обясни и как се случва връзката между Кремъл и българските медии или лица, които извършват подобни услуги.

“Някои медии се обръщат с официална молба през руски канали да бъдат финансирани. Такива молби обикновено не се отказват. След време с тях се свързват куратори, които започват да им предлагат текстове срещу определени суми пари, които се плащат в кеш. Услугата е евтина – тя варира в зависимост от размера на медиите. От 100 до 500 евро за статия”, поясни Грозев.

Той коментира и слуховете за здравословното състояние на руския президент Владимир Путин.

“Преди няколко месеца говорихме с един руски олигарх, който е бил близък с Путин. Тогава той заяви, че Путин е тежко болен”, каза Грозев.

Според него тази информация вече получава потвърждение и по други канали.

“Вчера излезе допълнително потвърждение, че това е повече от слух – от режисьора Оливър Стоун. Той е известен с това, че направи дълго интервю с Путин и го следваше из Русия в продължение на няколко месеца. В свое интервю той се изпусна в опит да обясни защо Путин е тръгнал в тази война, като каза, че той се бори с онкологично заболяване”, каза Грозев.

Според журналиста санкциите, наложени на руските олигарски заради войната в Украйна, е възможно да станат и повод за преврат.

“Зад кулисите всички руски олигарси са в шок. Техния път към този комфортен живот е завинаги затворен. Остава въпроса дали същите тези олигарси, които създадоха Путин през 2000 г., или техните синове и наследници, ще се осмелят да го махнат, тъй като системата на терор и репресии, която той създаде е страшна и знаем със сигурност, че тези олигарси се страхуват за живота си”, коментира Грозев.

Той допълни, че “ако гледаме аналитично, преврат отвътре би трябвало да се случи”.

“Ако силовиците решат, че Путин им е неудобен, то лесния начин, по който те винаги са боравили е нещастен случай”, посочи разследващият журналист.

Грозев заяви, че вече имат и достатъчно данни за военните престъпления в Буча. Събрани са доказателства за близо 960 инцидента свързани с многобройни граждански жертви, като около 500 от тях могат да бъдат тълкувани като военни престъпления.

“Само вчера ние и наши колеги успяхме да идентифицираме хора, свързани с убийството на 12 невъоръжени мъже в Буча. Те се виждат на запис пуснат от “Ню Йорк таймс”, каза разследващият журналист и поясни, че има още 18 страни, освен Международният криминален съд, които са открили свои собствени процедури за престъпленията в Украйна.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Руски шпионин изпя: Оперират по спешност Владимир Путин, ето какво потулва Кремъл
Next: Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.