Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега
  • Новини

Тъжната истина за съмнителните ни управляващи: Най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
hahnanspsparura.jpg

Според него навсякъде лихвите започват да се покачват и идва края на ерата на евтините кредити.
В момента управляващите правят най-разхитителното харчене в историята от хан Аспарух досега и получават най-бързия спад на доверие от целия преход.

Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев в предаването „120 минути“ по бТВ. Според него България в момента харчи рекордно в сравнени с „отличната 2019 година“.

„Сложих брояч за българския публичен дълг пред офиса си, защото всяко семейство заслужава да знае колко дължи и колко се увеличава. С 362 лева на секунда се увеличава. Ако правителството изкара целия си мандат, планира публичният дълг да е 52 млрд. лева, ако нещата не станат още по-лоши“, добави той.

Според него не е време за харчене: „Когато бяха служебни министри, управляващите сега казаха, че „вода газим, а жадни ходим“. За мен това е грозно изказване. Ще видите един от най-големите проблеми на света – голямата задлъжнялост“.

Относно предложените мерки Василев заяви, че могат да бъдат наречени социални, популистки, а не антиинфлационни. По думите му те са проинфлационни.

„В първи курс се учи, че когато се харчи повече, се вдига инфлацията. От всички мерки харесвам две – едната е прагът на регистрацията по ДДС да се увеличи от 50 000 на 100 000 лева. Това ще помогне на малките бизнеси. Ще се избегне голямата бюрокрация“, каза още бившият икономически министър.

Втората мярка, която подкрепя, е увеличаване на данъчния кредит на работещите родители.

„Винаги съм бил против всякакви диференцирани намалявания на ДДС за определи стоки. Чудя се как останалите браншове не казаха, че искат нулев ДДС. Това няма да свърши. Грешката е, че такива мерки водят до големи злоупотреби. В България има поне три добри неща на световно ниво – добрата данъчна система, която е просто и красива, бюджетната политика пред септември 2020 г. и националният отбор по художествена гимнастика“, обясни той.

Василев коментира, че започваме да ги унищожаваме. Той би предложил „за доходите 9% плосък данък, печалба за фирмите – 9% данък, ДДС намален до 18, 19% и намален за всички сектори еднакво, а за международния туризъм – 5%. Всички други упражнения водят до по-лоши резултати“.

Според него мерките за намаление при зареждането на гориво и замразяването на цените на електроенергията субсидират богатите, а не социално слабите. Николай Василев ги определи като „перверзни“.

„Повечето правителства по света изпадат в капан, който сами си поставят, защото смятат, че колкото са по-големи популисти и колкото повече пари раздават, толкова по-голям рейтинг ще имат“, коментира той.

Според Василев България от въвеждането на Валутния фонд не определя лихви: „Навсякъде лихвите започват да се покачват и идва края на ерата на евтините кредити. През 2008 г. инфлацията беше почти равна на сегашната, а кредити бяха двуцифрени“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Секретен гриф: В Москва в момента се вихри преврат! Всемогъщият Путин е на умирачка! Ето какво разкри топ разследващ журналист
Next: За това се мълчи. Естрадната легенда Мими Иванова разкри истинската причина за смъртта на Астор

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.