Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало
  • Новини

Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
jgdkjgfdghfkhkdfgh.png

Доста странен случай беляза вота в столичното село Иваняне, намиращо се на 5 км от Банкя, където живее лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. На кметските избори там се явил само един кандидат – Албена Йорданова Иванова от коалиция ГЕРБ (СДС), което не е толкова необичайно.

Дамата обаче можеше да създаде прецедент, тъй като е била напът да загуби срещу… „Не подкрепям никого“.

Иванова е получила 161 гласа. А опцията „Не подкрепям никого“ са отбелязали 135 селяни от Иваняне. Така кандидатката все пак е избрана за кмет на първия тур с 54.39% срещу 45.61%.

Куриозният случай обаче предизвика усмивки във фейсбук, уточнява Флагман.бг.

„В Иваняне (район Банкя, СО) почти са превъртели играта. Албена Иванова от ГЕРБ-СДС е била единственият кандидат за кмет на Иваняне и е избрана на първи тур с 54,4% срещу 45,6%, които са гласували с „Не подкрепям никого“, отбелязва потребител на социалната мрежа.

Действително, играта щеше да превърти, ако процентите за „Не подкрепям никого“ бяха повече от тези на кандидатката.

При такава ситуация нямаше да има избран кмет, коментираговорителят на Централната избирателна комисия Росица Матева, която се позова на Изборния кодекс.

На предните избори в Иваняне, което е част от Столична община, също е било интересно. Тогава е имало два тура, като на първия водещите двама кандидати са получили равни гласове. Това са били Юлиана Цветкова от ГЕРБ (СДС) и независимата Евелина Янкова. Те са имали по 160 гласа. Имало е обаче и трети участник – Румен Христов от „Възраждане“, който е взел 103 гласа (24.12%). „Не подкрепям никого“ тогава са отбелязали само 4 човека.

На балотажа е победила Евелина Янкова с 254 гласа срещу 180 за Цветкова и 7 – „Не подкрепям никого“.

Любопитно е, че тогава на първия тур са гласували по-малко селяни в сравнение с балотажа, което е необичайно – 427 спрямо 441.

На вота с единия кандидат преди десет дни бюлетина са пуснали 296 души от селото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки собственик на апартамент трябва да знае тези важни промени
Next: Днес е 11 ноември – най-силно енергийният ден в годината, който сбъдва желания

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.