Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало
  • Новини

Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
jgdkjgfdghfkhkdfgh.png

Доста странен случай беляза вота в столичното село Иваняне, намиращо се на 5 км от Банкя, където живее лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. На кметските избори там се явил само един кандидат – Албена Йорданова Иванова от коалиция ГЕРБ (СДС), което не е толкова необичайно.

Дамата обаче можеше да създаде прецедент, тъй като е била напът да загуби срещу… „Не подкрепям никого“.

Иванова е получила 161 гласа. А опцията „Не подкрепям никого“ са отбелязали 135 селяни от Иваняне. Така кандидатката все пак е избрана за кмет на първия тур с 54.39% срещу 45.61%.

Куриозният случай обаче предизвика усмивки във фейсбук, уточнява Флагман.бг.

„В Иваняне (район Банкя, СО) почти са превъртели играта. Албена Иванова от ГЕРБ-СДС е била единственият кандидат за кмет на Иваняне и е избрана на първи тур с 54,4% срещу 45,6%, които са гласували с „Не подкрепям никого“, отбелязва потребител на социалната мрежа.

Действително, играта щеше да превърти, ако процентите за „Не подкрепям никого“ бяха повече от тези на кандидатката.

При такава ситуация нямаше да има избран кмет, коментираговорителят на Централната избирателна комисия Росица Матева, която се позова на Изборния кодекс.

На предните избори в Иваняне, което е част от Столична община, също е било интересно. Тогава е имало два тура, като на първия водещите двама кандидати са получили равни гласове. Това са били Юлиана Цветкова от ГЕРБ (СДС) и независимата Евелина Янкова. Те са имали по 160 гласа. Имало е обаче и трети участник – Румен Христов от „Възраждане“, който е взел 103 гласа (24.12%). „Не подкрепям никого“ тогава са отбелязали само 4 човека.

На балотажа е победила Евелина Янкова с 254 гласа срещу 180 за Цветкова и 7 – „Не подкрепям никого“.

Любопитно е, че тогава на първия тур са гласували по-малко селяни в сравнение с балотажа, което е необичайно – 427 спрямо 441.

На вота с единия кандидат преди десет дни бюлетина са пуснали 296 души от селото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки собственик на апартамент трябва да знае тези важни промени
Next: Днес е 11 ноември – най-силно енергийният ден в годината, който сбъдва желания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.