Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство не можеше да има деца, но подарък от покойния баща преобърна живота й
  • Новини

Семейство не можеше да има деца, но подарък от покойния баща преобърна живота й

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
sememsmsistisov.jpg

В продължение на години млади съпрузи от Ирландия опитвали да се сдобият с дете, но за съжаление всичките им усилия били напразни. А когато вече се били примирили с факта, че никога няма да станат родители, чудото станало.

А младата жена до ден днешен не спира да благодари на покойния си баща, защото е убедена, че благодарение на него е станала майка.

Пет години Кли Макбратни и мъжът й Анди от Белфаст отчаяно се опитвали да станат родители.

По естествен път нещата обаче не се получавали, пише The Metro.

Не изпускай тези оферти:

През 2015 г. съпрузите си направили изследвания и разбрали, че Кли има само един функциониращ яйчник, а Анди – много малко сперматозоиди. Единственият начин да се сдобият с дете бил изкуственото оплождане.

Кли и Анди събрали пари и извършили процедурата. Опитът обаче се увенчал с неуспех. През юни 2016 г. повторили, но резултатът бил още по-лош от предишния.

„Този път произведох само една жизнена яйцеклетка и не можах да се отърва от усещането, че всичко е срещу нас. Бременността така и не идваше“, спомня си младата жена.

През февруари 2017 г. те отново преминали през вече познатия процес на изкуствено оплождане. За съжаление, и третият път се оказал неуспешен. Нито усилията на лекарите, нито финансовите инвестиции помогнали на ирландците да сбъднат мечтата си и да се сдобият с дете.

Семейството изчерпало всичките си финанси и се наложило да преустанови с опитите си и да се откаже от мечтата си.

Няколко месец по-късно в семейството на Кли се случила нова трагедия, която обаче положила началото на прекрасна промяна. Татко й се разболял от рак на гърлото и починал.

Преди да си отиде от този свят, той оставил на дъщеря си внушителна сума, която била достатъчна за нов опит за инвитро оплождане.

През февруари 2018 г. лекарите оплодили пет от яйцеклетките на младата жена: три – с донорска сперма и две – със спермата на съпруга й. А малко по-късно установили, че ембрионът, оплоден със спермата на Анди, е най-жизнеспособният.

Този път след страшно двуседмично очакване на новини Кли най-накрая разбрала, че е бременна.

„Направих си три теста, защото не можех да повярвам на очите си. Беше потресаващо, бяхме толкова щастливи“, разказва Кли.

Тя е убедена, че именно покойният й баща е помогнал чудото да се случи.

„Определено смятам, че баща ми изигра голяма роля в този опит, където и да се намира. Не съм религиозна, но начинът, по който всичко си дойде на мястото, направо ме порази.

Преди татко да умре, ми каза, че ще направи всичко възможно, за да имаме дете. И спази обещанието си“, казва още щастливата ирландка.

Още през октомври 2018 г. Кли ражда момченце на Джеси. Бебето е извадено с помощта на цезарово сечение.

„Зная, че всички казват така, но това е наистина фантастично. Той е най-великолепното момче на света. Благодарение на щедростта на моя прекрасен татко аз станах майка. Всеки път, когато гледам Джеси, се гордея с баща си“, добавя младата майка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези пенсии ще се увеличат с още около 300 лв. от октомври
Next: Къде сме ние в момента? Ето какви минимални заплати и пенсии се взимат в страните от Европа

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.