Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези пенсии ще се увеличат с още около 300 лв. от октомври
  • Новини

Тези пенсии ще се увеличат с още около 300 лв. от октомври

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
oktaormavaova.jpg

Най-старите пенсии ще бъдат увеличени най-много от 1 октомври 2022 г. За някои пенсии повишението може да надмине 300 лв., показват изчисления, цитирани от “Труд” на база промените в Кодекса за социално осигуряване. Но някои пенсии ще нараснат само с няколко стотинки, а други няма да бъдат променени.

Преизчисляването на пенсиите от 1 октомври ще намали разликата между старите и новите пенсии. При отпускането на една пенсия преди 10 или 15 години тя може да е била висока спрямо тогавашните доходи на хората. Но през годините увеличението на пенсиите изостава от нарастването на доходите. Затова този човек, който преди 10-15 години е взимал висока за времето си пенсия, сега взима малко пари на фона на доходите в страната. От 1 октомври обаче за много пенсии това ще бъде променено.

Например да вземем човек, който е излязъл в пенсия през 2005 г. и тогава е взимал 284,22 лв. Тогава тази пенсия е била 86% от средните доходи в страната. В момента този човек получава 685 лв., но пенсията му изостава от доходите – тя е само 53% от средния осигурителен доход.

С преизчисляването на пенсиите от 1 октомври пенсията на този човек ще нарасне на 1022 лв., което е увеличение с 337 лв. Но съотношението на пенсията спрямо средния осигурителен доход в момента ще бъде 78%, или доста близо до това от 2005 г., при отпускане на пенсията.

Не изпускай тези оферти:

Причината за големия ръст на тази конкретна пенсия е, че е отпусната преди много години, а освен това е значително по-висока от минималната. През последните години минималната пенсия нараства повече от средната пенсия за страната и повече от средния осигурителен доход. През 2005 г. минималната пенсия е била 69 лв.

Ако тогава човек се е пенсионирал с тази сума, сега трябва да получава новия размер на минималната пенсия от 467 лв. Ако се приложи формулата за преизчисляване на пенсиите от 1 октомври, този човек би трябвало да взима по-малко от 467 лв.

Затова в Кодекса за социално осигуряване специално е посочено, че след преизчисляване на пенсиите от 1 октомври хората ще получават по-голямата сума от досега получаваната пенсия или от размера, определен по формулата за преизчисляване. Тоест пенсията на никой няма да бъде намалена. Но хората с минимална пенсия най-вероятно няма да получат никакво увеличение.

Колкото по-стари са пенсиите, и колкото по-големи са били при отпускането им, толкова по-голямо ще бъде увеличението от 1 октомври. Причината за това е, че през годините пенсиите са били увеличавани по различни формули, но като цяло са изоставали от ръста на доходите.

Например през много от последните 15 години пенсиите бяха увеличавани по така нареченото “швейцарско правило” – с 50% от ръста на средния осигурителен доход и с 50% от инфлацията за предходната година. За дълъг период от време инфлацията беше по-ниска от ръста на доходите. Дори имаше години с отрицателна инфлация. През редица години пенсиите дори са били увеличавани с по-малък процент от този по “швейцарското правило”.

Например през 2009 г. пенсиите са вдигнати с индекса, определен по “швейцарското правило”, намален с 10%. Причината за това бяха високата инфлация и големият ръст на доходите през предходната 2008 г. Всичко това водеше до изоставане на старите пенсии от новите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво трябва да знаем, ако пътуваме до Турция с лична карта?
Next: Семейство не можеше да има деца, но подарък от покойния баща преобърна живота й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.