Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство не можеше да има деца, но подарък от покойния баща преобърна живота й
  • Новини

Семейство не можеше да има деца, но подарък от покойния баща преобърна живота й

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
sememsmsistisov.jpg

В продължение на години млади съпрузи от Ирландия опитвали да се сдобият с дете, но за съжаление всичките им усилия били напразни. А когато вече се били примирили с факта, че никога няма да станат родители, чудото станало.

А младата жена до ден днешен не спира да благодари на покойния си баща, защото е убедена, че благодарение на него е станала майка.

Пет години Кли Макбратни и мъжът й Анди от Белфаст отчаяно се опитвали да станат родители.

По естествен път нещата обаче не се получавали, пише The Metro.

Не изпускай тези оферти:

През 2015 г. съпрузите си направили изследвания и разбрали, че Кли има само един функциониращ яйчник, а Анди – много малко сперматозоиди. Единственият начин да се сдобият с дете бил изкуственото оплождане.

Кли и Анди събрали пари и извършили процедурата. Опитът обаче се увенчал с неуспех. През юни 2016 г. повторили, но резултатът бил още по-лош от предишния.

„Този път произведох само една жизнена яйцеклетка и не можах да се отърва от усещането, че всичко е срещу нас. Бременността така и не идваше“, спомня си младата жена.

През февруари 2017 г. те отново преминали през вече познатия процес на изкуствено оплождане. За съжаление, и третият път се оказал неуспешен. Нито усилията на лекарите, нито финансовите инвестиции помогнали на ирландците да сбъднат мечтата си и да се сдобият с дете.

Семейството изчерпало всичките си финанси и се наложило да преустанови с опитите си и да се откаже от мечтата си.

Няколко месец по-късно в семейството на Кли се случила нова трагедия, която обаче положила началото на прекрасна промяна. Татко й се разболял от рак на гърлото и починал.

Преди да си отиде от този свят, той оставил на дъщеря си внушителна сума, която била достатъчна за нов опит за инвитро оплождане.

През февруари 2018 г. лекарите оплодили пет от яйцеклетките на младата жена: три – с донорска сперма и две – със спермата на съпруга й. А малко по-късно установили, че ембрионът, оплоден със спермата на Анди, е най-жизнеспособният.

Този път след страшно двуседмично очакване на новини Кли най-накрая разбрала, че е бременна.

„Направих си три теста, защото не можех да повярвам на очите си. Беше потресаващо, бяхме толкова щастливи“, разказва Кли.

Тя е убедена, че именно покойният й баща е помогнал чудото да се случи.

„Определено смятам, че баща ми изигра голяма роля в този опит, където и да се намира. Не съм религиозна, но начинът, по който всичко си дойде на мястото, направо ме порази.

Преди татко да умре, ми каза, че ще направи всичко възможно, за да имаме дете. И спази обещанието си“, казва още щастливата ирландка.

Още през октомври 2018 г. Кли ражда момченце на Джеси. Бебето е извадено с помощта на цезарово сечение.

„Зная, че всички казват така, но това е наистина фантастично. Той е най-великолепното момче на света. Благодарение на щедростта на моя прекрасен татко аз станах майка. Всеки път, когато гледам Джеси, се гордея с баща си“, добавя младата майка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези пенсии ще се увеличат с още около 300 лв. от октомври
Next: Къде сме ние в момента? Ето какви минимални заплати и пенсии се взимат в страните от Европа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.