Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Семейство от Пловдив снима вечерята си в заведение на Халкидики и отсече: за 66 евро – не е зле!
  • Новини

Семейство от Пловдив снима вечерята си в заведение на Халкидики и отсече: за 66 евро – не е зле!

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
halhakdiidkdi.jpg

Семейство от Пловдив, което прекарва лятната си отпуска в Гърция и по-конкретно на полуостров Халкидики, сподели впечатленията си от цените в ресторантите там, пише Plovdiv24.bg.

“Здравейте! Снощи направихме сметка от 66 евро, като държа да уточня, че заведението наистина бе много добро, а цените – абсолютно нормални за Гърция според мен.

И понеже напоследък е много модерно да се коментира тази тема, ето и сухата статистика от нас – двама възрастни и един тийнейджър:

Не съм снимал касовата бележка, но изреждам буквално поръчката: салати – гръцка, тиро, дзадзики. Предястия – пържени тиквички, пържени картофи. Основни – миди на пара (с черупките), суфлаки (свинско), мусака.

Алкохол – бутилка рецина (0.5 л.), чаша бяло вино (0.250 гр.), узо патронче (0.200 гр.), хляб (около 0,4 кг.), вода – 2 по 1 литър.

Десертът бе безплатен като комплимент от заведението – диня и минисладолед на клечка. Градът е Сарти. Ами извинявайте, ама не е никак зле!”.

Синоптичката на БНТ буквално избухна с коментар на публикация във Фейсбук, която хвали българското Черноморие и се опитва да откаже нашите летовници от пътуване до Гърция и Турция.

Става въпрос за журналистическа статия със заглавие: „Морето ни е хубаво, въздухът – чист, по-евтино е. Защо трябва да си харчим парите в Гърция или Турция“. Първоизточник на информацията в нея е БНР, като българи споделят пред радиото защо предпочитат почивката у нас.

Кикерезова обаче изобщо не е съгласна с патриотарското тупане в гърдите, че у нас си е по-хубаво. Тя пише:

„Морето е мръсно, за въздуха да не говорим, цените са много по-високи от Гърция и Турция, за обслужването даже няма да отварям дума. Не си заслужава грам“.

Изненадващо или не, мнението на Ева се споделя от масово от участниците в дискусията. Те отговарят:

„Браво, Eva! Патриотизмът у нас се разбира като да мълчиш пред свинщините на другите, защото ти били „сънародници“;

„Eva Kikerezova но, ако Ева по време на прогнозата за времето препоръча нашето море, много хора биха отишли на него!“;

„Съгласен съм… Живея в най-добрия град за живеене от 2003.“;

Има разбира си е такива, които по една или друга причина спорят за качеството на условията по Черноморието ни. Според тях всичко си е окей, а природата ни е прекрасна. Оказва се, че синоптичката на БНТ изобщо не се стеснява да защити позицията си:

„Сигурно се намират някъде чисти малки плажове, но масово водата е кафява, с щипалки, плажовете са препълнени и кичът лъха отвсякъде“.

Трябва да се отбележи, че Ева явно познава доста добре българското крайбрежие. От профила ѝ във Фейсбук личи, че от началото на лятото тя е била поне на три места по морето у нас – Балчик, Созопол и Черноморец.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първородната дъщеря е женска версия на бащата: Ето от кой родител наследяваме зъбите, очите, телосложението
Next: 4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.