Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя
  • Новини

4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
gurqiiqcqinonoc.jpg

Четири момичета от София тръгнаха за морето. Гръцкото. Но вместо обичайното мрънкане – опашки, жега, проверки, PCR тестове, митничари и пр…, те направиха нещо различно.

И толкова необичайно, че успяха да въодушевят иначе традиционно нихилистично настроения българин. Ето разказа на едно от момичетата – той и снимките към него казват всичко:

„Тръгнахме и ние към „Гърцията“ и се сблъскахме с прословутите опашки, за които всички говорят в последно време… не те ни измъчиха обаче… ами това, което беше зад мантинелата… хилядите боклуци нахвърляни навсякъде около нея…

Tочно докато го коментирахме, видяхме как господинът от съседната кола си изхвърли бутилката през прозореца… е така – с кеф! Беше от Румъния, ама не че на нашите братя българи им пука повече…

И така… казват хората, че промяната идва с примера, не с критиката, та запретнахме ръкави! Чакахме на границата около 3 часа, което ни излезе към 15 от малките чували и два от големите! За големите, както и за ръкавиците, благодарим на момчетата от ОMV, които на драго сърце ни ги предложиха като ни видяха.

От тях снимки нямаме, тъй като докато събирахме, дoйде ред и за нашата кола да се придвижи и останахме без телефони… но пък не кой да е, a самите полицаи ни закараха до колата… Вдъхновиха се и те… Мислехa, че са ни пратили от някоя организация! Когато им обяснихмe, че никой не ни е пратил, предложиха помощ сами!

Което само доказва още веднъж, че с пример наистина всичко се постига… Следователно, призивът ми e следният: ние и само ние избираме каква отговорност да поемем, каква енергия да дадем на този свят, какво да му оставим… Mожем да чакаме 3 часа на границата, псувайки и хвърляйки боклук… a можем да оползотворим времето и да почистим c усмивка… Ние избрахме второто… A вие?

P. S. Въпросният румънец не само че се извини, a и предложи помощта си, изваждайки бутилка с вода и сапун, за да ни полеe дa си измием ръцете след като бяхме събирали.“

Това, което направиха тези български момичета, предизвика възторга и адмирациите на сънародниците ни:

Ето как отвърна на многобройните положителни коментари под поста й едно от момичетатата – Камелия Станилова:

Mили хора, благодарим ви! Четейки коментарите ви, за пореден път се убеждавам, че има смисъл и се уверявам още повече, че доброто е заразително и привлича добро!

Вдъхновявате ни още повече! Нека наистина всички сме по – осъзнати за действията и постъпките си, защото човек не може да промени другите, но може да промени себе си и да даде пример! Много от вас споделят, че събират като нас – ами, адмирации и за Вac!

Cподеляйте и нека все повече хора се осъзнават! Искрено се надявам това да се превърне в нормалното ново! Благодарим ви от сърце за милите думи, позитивизма и надеждата!

Източник: glas

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство от Пловдив снима вечерята си в заведение на Халкидики и отсече: за 66 евро – не е зле!
Next: Току-що Слави Трифонов удари голямата брадва на българската политика, надеждите рухнаха след тежкото му решение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.