Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сестри близначки родиха в един и същи ден
  • Новини

Сестри близначки родиха в един и същи ден

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
qwrwrsdfsdfe.png

Сестри близначки са родили по едно и също време и, да, също в една и съща болница.

9News съобщи, че еднояйчните близначки Джилиан Гогас и Никол Патрикакос винаги са си приличали по много неща. И що се отнася до майчинството, сестрите не са били по-различни, забременявайки по едно и също време.

Но никой не могъл да предвиди, че двете ще родят в един и същи ден в Epworth Freemasons в източен Мелбърн.

Джилиан ражда сина си на 22 август в 13.20 часа – само пет часа по-късно се появява на бял свят племенникът й – синът на Никол.

„Времето – просто не можете да планирате нещо подобно. Така че да, съмнение, шок, вълнение, всички тези емоции те връхлитат“, казва Джилиан пред 9News.

„Бяхме много близки като израснахме. Винаги сме правили всичко заедно, така че това е просто още един пример за това.“

Но приликите не спират до тук, тъй като и двете бебета са изродени от един и същ акушер, д-р Джоузеф Сгрои.

„Това не е нещо обичайно. Не е обичайно дори сестрите да раждат по едно и също време или в един и същи ден“, посочва той.

За да ви се замае главата, двете момчета са с еднакво тегло от 3,5 килограма. Д-р Сгрои споделя, че тези бебета са повече биологични братя, отколкото като братовчеди.

„Знаем, че те споделят 100 процента от своята ДНК, така че тези две момчета, въпреки че може да са братовчеди, всъщност са по-близки до братя по отношение на техния генофонд“, казва той.

Сестрите разказват, че тъй като децата им се раждат на един и същи ден, това ще оправдае „огромен“ празник всяка година.

„Надяваме се, че те ще бъдат толкова близки, колкото сме ние, защото това наистина е специална връзка, която имаме“, обяснява Никол пред изданието.

Това не е първият път, когато виждаме близнаци и техния невероятен синхрон. Известно е, че близначките шампиони на WWE Ники и Бри Бела родиха момченца с разлика от един ден, като Ники направи това на 31 юли 2020 г., а Бри я последва малко след това на 1 август. Когато бившите борци и риалити звезди Ники и Бри обявиха бременността си, те бяха шокирани да разберат, че имат сходни термини.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерти: Три проблема при трагедията с убитите дете и шофьори в село Прилеп
Next: Скандални разкрития за трагедията с Людмил, удавил се в Черно море, но станал герой

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.