Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандални разкрития за трагедията с Людмил, удавил се в Черно море, но станал герой
  • Новини

Скандални разкрития за трагедията с Людмил, удавил се в Черно море, но станал герой

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
gsfgdfghdherhr.png

Очевидка разкри скандални подробности около трагедията с удавилия се Людмил Лазаров от Враца в Созопол. Закъснели лекари и неработещ дефибрилатор не успели да върнат към живота 42-годишния врачанин, това разказа Калина Калева, която е с медицинско образование и се оказала на плажа във фаталния ден.

БЛИЦ припомня, че Людмил се удави на плаж „Харманите“ в неделя.

Мъжът бил на почивка с децата, майка си, сестра си и зет си. В трагичната неделя морето било бурно, но флагът бил жълт, което позволявало влизането във водата, но с повишено внимание и спазвайки напътствията на спасителите.

Людмил видял, че те вадят един по един хора от бурното море и се втурнал да им помага за дете, което потъвало във водата.
Издирване

Благодарение на бързата му реакция малчуганът бил спасен, но морето дръпнало Людмил. Повече от 20 минути спасители с джетове търсили врачанина, когато намерили тялото му почти бездиханно и го извадили на брега.

Веднага около мъжа, който нямал сърдечна дейност, се насъбрали медицински лица, които случайно били на почивка там по това време, и бил подаден сигнал на тел. 112.

Свидетели на случващото се търсели за помощ дежурен лекар, но в този момент такъв на плажа нямал, твърди BulNews. Докато чакали пристигането на линейка, хората правели всичко възможно да върнат Людмил към живота.

Според човек от групата, която помагала, изведнъж отнякъде дошъл чужденец, който се представил за лекар и носел със себе си дефибрилатор, който обаче не работел. Насъбралите се хора опитвали да се разберат с доктора с мимики и жестове, за да го насърчат да направи нещо за умиращия мъж, но чужденецът отказвал и твърдял, че няма смисъл, тъй като Людмил е вече мъртъв.

Според Колева обаче имало момент, в който са хванали някаква минимална сърдечна дейност, което ги мотивирало още повече да не спират със сърдечните масажи.
Смърт

След близо час чакане и борба със смъртта, най-накрая пристигнала линейка, а спешните медици попитали защо насъбралите се хора правят „реанимация на труп“, при което последвал невероятен скандал. Лекарите отказвали да качат Людмил в линейката, тъй като според тях той вече бил мъртъв.

„Няма да забравя как с колегите се редувахме да правим сърдечен масаж, когато зетят на Людмил ме погледна и ми каза „Той има две деца“, разказа през сълзи Калина Калева.

„Людмил е герой! Людмил може би можеше да оцелее, но системата не работеше за него“, написа жената в трогателен пост в социалната мрежа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сестри близначки родиха в един и същи ден
Next: Денков с горещи новини за цената на тока

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.