Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък
  • Новини

Силна експлозия разтърси Арсенал, усетиха я в цял Казанлък

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
arrarsrnelaasl.jpg

Силен взрив в оръжейния завод „Арсенал“ в Казанлък обезпокои жителите на града, предаде БТА.

Изпълнителният директор на дружеството инж. Николай Ибушев потвърди за агенцията, че не е настъпил инцидент.

Извършено е планирано унищожаване на бракувана продукция в присъствието на пожарни и полицейски екипи, и при спазването на всички необходими за целта процедури.

Процедурата се извършва през няколко месеца в зависимост от продукцията, поясни още Ибушев.

Не изпускай тези оферти:

Bulgaria on Air го съобщи преди малко:

Мъж е в тежко състояние след взрива в завод „Арсенал“ в Казанлък. Служителят е с изгаряния, настанен е в Пловдивската болница. В сряда силен взрив в оръжейния завод стресна жителите на Казанлък.

Малко по-късно от пресцентъра на МВР в София и от „Главната инспекция по труда“ заявиха, че става дума за контролирани взривове на стари боеприпаси.

Последната фатална експлозия във военния завод беше само преди две седмици, когато трима души загинаха. Военната прокуратура разследва случая.

Ето резултата от проверките в завод „Арсенал“ на РИОСВ – Стара Загора за предишния инцидент:

Няма замърсяване на почвата и въздуха след инцидента в „Арсенал“, при който загинаха трима души.

Това е установила проверката на РИОСВ-Стара Загора и експерти от Регионалната лаборатория към Изпълнителната агенция по околна среда.

ОЩЕ: Взривът в завод „Арсенал“ отне живота на трима души От началото на годината в завод 4 са констатирани 26 нарушеният на безопасността на труда.

Извършени замервания на качеството на атмосферния въздух в три точки извън границите на площадката на „Арсенал“ до найблизката жилищна зона на града.

Не са установени видими замърсявания на почвите, съобщават от РИОСВ. В близост до мястото на възникналия инцидент не се намират водни обекти, а измерванията на качеството на въздуха показват, че няма завишения на показателите.

ОЩЕ: Стотици нарушения в завод „Арсенал“ са открити от 2020 година досега От регионалната инспекция ще продължат наблюдението на района.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Маги Халваджиян направи нещо брутално с Иван и Андрей
Next: Зрителите: Хепи Ванче не е за Фермата, а за Ергенът

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.