Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ситуацията се нажежава в Ергенът, хората възмутени от участничките
  • Новини

Ситуацията се нажежава в Ергенът, хората възмутени от участничките

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
egfjenneh.jpg

Прясно стартиралият ТВ формат „Ергенът“ взриви социалните мрежи. Коментарите за предаването и участниците в него не стихват. Момичетата правят огромно впечатление, всяка със своята индивидуалност, която успя да покаже в краткото време на представянето си.

Ако съдим по коментарите в България няма свестни жени и задачата на Виктор да си намери половинка ще бъде много трудна, което впрочем самият той спомена.

Първото впечатление – тягостно!Колкото блясък, толкова и напрежение!Лееше се не само вино,но и пот ,и сълзи… Как издържа това момче на напористите и изискващи внимание „дами“ , не зная?! Дали ще успее да ги оцени по достойнство – ще видим!Хубаво ще бъде да се врътне кранчето на розето,че някои от кандидат-младоженките откровено почнаха да се излагат и да отблъскват аудиторията. Горкият ерген -Виктор!

 

Честно казано не ми направи добро впечатление повечето от момичетата. Той беше много сдържан и внимателен. Мисля че няма подходяща за него.

Освен всичко написано, за липса на възпитание, никоя от тях не знаеше как се върви, стои, сяда с дълга официална рокля. Ама тва са едни други познания, до които се достига, когато все пак научиш, какво е АЕЦ, придобиеш обща култура и ценности. Да се изтряскаш на шпагат, когато си с дълга официална рокля и си на първа среща, не мога да определя като нищо друго, освен падение.

Най- точната дума е – пошлост. Отразява действителността точно.Скъпи рокли, бижута, облечени от невъзпитани жени. Е ….има и изключения.

Аз си мисля колко ниско може да падне една жена за да спечели някой мъж ! В истинския живот в 80% от случаите, жената е тази която решава с кой мъж да бъде ! Действително, за мен щеше предаването да бъде по интересно ако жените и мъжете бяха еднакъв брои ! Може би тогава щяхме да се сблъскаме с мъже и жени които харесват едновременно 2 жени или мъже , и какъв щеше да е техният избор ! Това е мое мнение .

 

 

Ха,ха,при тез момичета,с изключение на 1-2 Виктор май ще си остане ерген!Първата,която получи розовата роза горе-долу е за него,но е по-голяма от него и това и личи!

Гледах предаването.Виктор показа класа и кавалерство.От 22 момичета първото и второто момиче показаха освен красота,но и класа ,интелигентност и възпитание.Останалите момичета показаха злоба и простотия.

С огромно удоволствие и огромен кеф и въобще, минавам да питам:
– А бе, вие що ги гледате тия ергени и един за друг и разните там ферми, двойници и прочие простотии? През това време можехте да прочетете книга, да послушате Моцарт, да си поприказвате с близките си? А? Можехте да пуснете прахосмукачка, да сготвите някой Шатобриан, да оплетете терлички на децата…
Иначе смятам, че няма нищо по-унизително от тия „формати“. Унизително за участниците, за водещите и за зрителите. Унизително за този Виктор, когото ви прожектират като парче месо на магистралата…

 

 

Хахахах ще има екшън 😁, коментират и част от зрителите за по нататъшното развитие на сюжета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Супер скандал! Българският министър-председател Кирил Петков отряза премиера на
Next: Зимата се завръща със страшна сила! Започват снеговалежи до броени часове

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.