Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ситуацията се нажежава в Ергенът, хората възмутени от участничките
  • Новини

Ситуацията се нажежава в Ергенът, хората възмутени от участничките

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
egfjenneh.jpg

Прясно стартиралият ТВ формат „Ергенът“ взриви социалните мрежи. Коментарите за предаването и участниците в него не стихват. Момичетата правят огромно впечатление, всяка със своята индивидуалност, която успя да покаже в краткото време на представянето си.

Ако съдим по коментарите в България няма свестни жени и задачата на Виктор да си намери половинка ще бъде много трудна, което впрочем самият той спомена.

Първото впечатление – тягостно!Колкото блясък, толкова и напрежение!Лееше се не само вино,но и пот ,и сълзи… Как издържа това момче на напористите и изискващи внимание „дами“ , не зная?! Дали ще успее да ги оцени по достойнство – ще видим!Хубаво ще бъде да се врътне кранчето на розето,че някои от кандидат-младоженките откровено почнаха да се излагат и да отблъскват аудиторията. Горкият ерген -Виктор!

 

Честно казано не ми направи добро впечатление повечето от момичетата. Той беше много сдържан и внимателен. Мисля че няма подходяща за него.

Освен всичко написано, за липса на възпитание, никоя от тях не знаеше как се върви, стои, сяда с дълга официална рокля. Ама тва са едни други познания, до които се достига, когато все пак научиш, какво е АЕЦ, придобиеш обща култура и ценности. Да се изтряскаш на шпагат, когато си с дълга официална рокля и си на първа среща, не мога да определя като нищо друго, освен падение.

Най- точната дума е – пошлост. Отразява действителността точно.Скъпи рокли, бижута, облечени от невъзпитани жени. Е ….има и изключения.

Аз си мисля колко ниско може да падне една жена за да спечели някой мъж ! В истинския живот в 80% от случаите, жената е тази която решава с кой мъж да бъде ! Действително, за мен щеше предаването да бъде по интересно ако жените и мъжете бяха еднакъв брои ! Може би тогава щяхме да се сблъскаме с мъже и жени които харесват едновременно 2 жени или мъже , и какъв щеше да е техният избор ! Това е мое мнение .

 

 

Ха,ха,при тез момичета,с изключение на 1-2 Виктор май ще си остане ерген!Първата,която получи розовата роза горе-долу е за него,но е по-голяма от него и това и личи!

Гледах предаването.Виктор показа класа и кавалерство.От 22 момичета първото и второто момиче показаха освен красота,но и класа ,интелигентност и възпитание.Останалите момичета показаха злоба и простотия.

С огромно удоволствие и огромен кеф и въобще, минавам да питам:
– А бе, вие що ги гледате тия ергени и един за друг и разните там ферми, двойници и прочие простотии? През това време можехте да прочетете книга, да послушате Моцарт, да си поприказвате с близките си? А? Можехте да пуснете прахосмукачка, да сготвите някой Шатобриан, да оплетете терлички на децата…
Иначе смятам, че няма нищо по-унизително от тия „формати“. Унизително за участниците, за водещите и за зрителите. Унизително за този Виктор, когото ви прожектират като парче месо на магистралата…

 

 

Хахахах ще има екшън 😁, коментират и част от зрителите за по нататъшното развитие на сюжета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Супер скандал! Българският министър-председател Кирил Петков отряза премиера на
Next: Зимата се завръща със страшна сила! Започват снеговалежи до броени часове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.