Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скачаме на първа линия! Световната преса гърми: България се изправи срещу Русия
  • Новини

Скачаме на първа линия! Световната преса гърми: България се изправи срещу Русия

Иван Димитров Пешев май 13, 2022
akslaslkele.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Москва дълго време смяташе България за своя най-пламенна и надеждна приятелка в Европа. Но през последните седмици страната се присъедини към колегите си от ЕС, като наложи все по-строги икономически санкции на бившия си съюзник; предложи да ремонтира повредени военни хеликоптери и танкове на Украйна; и изгони още руски дипломати.

Бързото влошаване на отношенията с България – бедна, но символично важна страна заради исторически близките ѝ връзки с Русия – подчертава колко далеч от сценария е стигнало нареденото от Путин военно нахлуване. В отговор на това Русия спря доставките на природен газ за България от “Газпром” миналия месец.

Москва предприе и кибератаки, като атакува сървъра на държавната енергийна компания на България и наруши изплащането на пенсиите от държавната пощенската служба. “В момента сме подложени на сериозна атака”, заяви Кирил Петков, българският министър-председател, като определи това като явен “опит да се провали нашето правителство” чрез подклаждане на вътрешни вълнения.

“По традиция Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние бяхме голяма изненада за тях”, каза Петков. “Те не разбират какво се е случило.”

В началото на своя репортаж от България The New York Times припомня, че седмица след като Русия нахлу в Украйна, посланикът на Москва в България изкачи заснежен планински проход, за да почете паметта на руските войници от Руско-турската война, загинали там в борбата за българската независимост през XIX век.

Притесненията на днешния ден, обаче, бързо засенчиха усилията да се напомни на България за дълга, който има към Русия. Същия ден България изгони двама от подчинените на посланика за шпионаж и обяви ареста на висш български военен по обвинение в шпионаж в полза на Русия.

Дали и без това крехкото коалиционно правителство на г-н Петков, сформирано след неубедителни избори през ноември, ще оцелее, зависи до голяма степен от способността му да съчетае алтернативни източници на енергия с помощта на Европейския съюз, към който България се присъедини през 2007 г., и на САЩ. Тази седмица г-н Петков посети Вашингтон, където вицепрезидентът Камала Харис обеща американска “солидарност пред лицето на последния опит на Русия да използва енергията като оръжие”.

Асен Василев, министър на финансите и вицепремиер на България, посочи, че България вече е на път да си осигури заместващи доставки на газ по тръбопровод от Азербайджан и чрез доставки по море на втечнен природен газ до терминали в съседна Гърция за транспортиране на север до България.

“За нас очевидно “Газпром” вече е в миналото”, каза г-н Василев. Той добави, че Москва е преиграла, подтиквайки обикновено враждуващите балкански държави към бързи съвместни действия, за да се противопостави на опасността Русия внезапно да спре доставките.

“Това,” каза той, “ми дава голяма надежда, че газовото оръжие не само ще бъде хартиен тигър, но и ще се обърне срещу тях.”

От разрива между Русия и България вече става ясно, че колебливият напредък на Русия на бойното поле в Украйна е съпроводен от често самонараняващи се неуспехи на дипломатическия фронт. Москва успя да задържи Китай на своя страна и да събере подкрепа в Африка и някои части на Латинска Америка, но на други места демонстрира поразителна способност да губи приятели и да отчуждава хора, обобщава The New York Times.

Руският външен министър Сергей Лавров, например, наскоро разгневи много хора в Израел – страна, която в повечето случаи се дистанцира от войната в Украйна – като заяви, че евреите са “най-големите антисемити” и че Хитлер има еврейски произход. По-късно президентът Путин се извини на Израел за тези думи на първия си дипломат.

Руският посланик в София, Елеонора Митрофанова, си вкара още един автогол, като определи България като “американското легло” – обида, за която по-късно посолството обвини преводача, че е направил погрешен превод.

Американското издание уточнява, че българският министър-председател Петков е заявил, че е извикал посланичката, за да изрази недоволството си от нейното изказване, като е казал, че “наоколо има много добри речници”, и е получил извинение.

Той добави, че все още е недоволен от това, че посланикът на Москва “се държи не като дипломат, а като пропагандна машина”.

През март България отзова посланика си от Москва в отговор на това, което определи като “недипломатични, остри и груби” изявления на г-жа Митрофанова. България позволи на руския посланик да остане в София, но скоро ще бъде наредено на още нейни дипломати да се приберат у дома.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: София спря: Предаваме на живо от Константин Величков и Гешов, където стана мазалото
Next: Медведев рядко се изказва, но току-що вцепени света с думите си за предстояща ядрена война

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.