Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скачаме на първа линия! Световната преса гърми: България се изправи срещу Русия
  • Новини

Скачаме на първа линия! Световната преса гърми: България се изправи срещу Русия

Иван Димитров Пешев май 13, 2022
akslaslkele.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Москва дълго време смяташе България за своя най-пламенна и надеждна приятелка в Европа. Но през последните седмици страната се присъедини към колегите си от ЕС, като наложи все по-строги икономически санкции на бившия си съюзник; предложи да ремонтира повредени военни хеликоптери и танкове на Украйна; и изгони още руски дипломати.

Бързото влошаване на отношенията с България – бедна, но символично важна страна заради исторически близките ѝ връзки с Русия – подчертава колко далеч от сценария е стигнало нареденото от Путин военно нахлуване. В отговор на това Русия спря доставките на природен газ за България от “Газпром” миналия месец.

Москва предприе и кибератаки, като атакува сървъра на държавната енергийна компания на България и наруши изплащането на пенсиите от държавната пощенската служба. “В момента сме подложени на сериозна атака”, заяви Кирил Петков, българският министър-председател, като определи това като явен “опит да се провали нашето правителство” чрез подклаждане на вътрешни вълнения.

“По традиция Русия винаги е имала голямо влияние тук, но ние бяхме голяма изненада за тях”, каза Петков. “Те не разбират какво се е случило.”

В началото на своя репортаж от България The New York Times припомня, че седмица след като Русия нахлу в Украйна, посланикът на Москва в България изкачи заснежен планински проход, за да почете паметта на руските войници от Руско-турската война, загинали там в борбата за българската независимост през XIX век.

Притесненията на днешния ден, обаче, бързо засенчиха усилията да се напомни на България за дълга, който има към Русия. Същия ден България изгони двама от подчинените на посланика за шпионаж и обяви ареста на висш български военен по обвинение в шпионаж в полза на Русия.

Дали и без това крехкото коалиционно правителство на г-н Петков, сформирано след неубедителни избори през ноември, ще оцелее, зависи до голяма степен от способността му да съчетае алтернативни източници на енергия с помощта на Европейския съюз, към който България се присъедини през 2007 г., и на САЩ. Тази седмица г-н Петков посети Вашингтон, където вицепрезидентът Камала Харис обеща американска “солидарност пред лицето на последния опит на Русия да използва енергията като оръжие”.

Асен Василев, министър на финансите и вицепремиер на България, посочи, че България вече е на път да си осигури заместващи доставки на газ по тръбопровод от Азербайджан и чрез доставки по море на втечнен природен газ до терминали в съседна Гърция за транспортиране на север до България.

“За нас очевидно “Газпром” вече е в миналото”, каза г-н Василев. Той добави, че Москва е преиграла, подтиквайки обикновено враждуващите балкански държави към бързи съвместни действия, за да се противопостави на опасността Русия внезапно да спре доставките.

“Това,” каза той, “ми дава голяма надежда, че газовото оръжие не само ще бъде хартиен тигър, но и ще се обърне срещу тях.”

От разрива между Русия и България вече става ясно, че колебливият напредък на Русия на бойното поле в Украйна е съпроводен от често самонараняващи се неуспехи на дипломатическия фронт. Москва успя да задържи Китай на своя страна и да събере подкрепа в Африка и някои части на Латинска Америка, но на други места демонстрира поразителна способност да губи приятели и да отчуждава хора, обобщава The New York Times.

Руският външен министър Сергей Лавров, например, наскоро разгневи много хора в Израел – страна, която в повечето случаи се дистанцира от войната в Украйна – като заяви, че евреите са “най-големите антисемити” и че Хитлер има еврейски произход. По-късно президентът Путин се извини на Израел за тези думи на първия си дипломат.

Руският посланик в София, Елеонора Митрофанова, си вкара още един автогол, като определи България като “американското легло” – обида, за която по-късно посолството обвини преводача, че е направил погрешен превод.

Американското издание уточнява, че българският министър-председател Петков е заявил, че е извикал посланичката, за да изрази недоволството си от нейното изказване, като е казал, че “наоколо има много добри речници”, и е получил извинение.

Той добави, че все още е недоволен от това, че посланикът на Москва “се държи не като дипломат, а като пропагандна машина”.

През март България отзова посланика си от Москва в отговор на това, което определи като “недипломатични, остри и груби” изявления на г-жа Митрофанова. България позволи на руския посланик да остане в София, но скоро ще бъде наредено на още нейни дипломати да се приберат у дома.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: София спря: Предаваме на живо от Константин Величков и Гешов, където стана мазалото
Next: Медведев рядко се изказва, но току-що вцепени света с думите си за предстояща ядрена война

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.