Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си любима на поколения певица
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си любима на поколения певица

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
llibumaparmakvoa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Легендата на българската естрада Ани Пармакова, станала звезда през 60-те и 70-те години на миналия век, е издъхнала на 90-годишна възраст в хоспис през миналата седмица. В последните си дни тя не била на себе си, защото развила скоротечна деменция и не познавала дори роднините си, пише вестник Ретро.

Талантливата изпълнителка, която в последно време се бе скрила от света, се поболяла след загубата на своя син – известния пианист Васил Пармаков. Той си отиде без време едва на 55 преди 6 години при неясни обстоятелства. Слуховете, че сам е отнел живота си, досъсипали и бездруго разбитата от мъка Пармакова.

„Много съм болна, но не искам да обяснявам подробности. Гледам да се обличам добре, да не приличам на бабичка“, каза в последното си интервю Ани, която трудно удържаше на всички диагнози, които я застигнаха.

Единственият ѝ смисъл бе нейният внук от сина ѝ Васил, който до последно не я оставил и я навестявал, за да не бъде толкова самотна.

Родената през 1931 г. в Казанлък естрадна звезда израства в духовната среда на читалище „Искра“ и Чудомир, с когото се познават лично. Първите ѝ изяви са в местната самодейност, в оперети с Видин Даскалов.

После пее оперети в Бургаския театър. От края на 50-те години, омъжена за музиканта Петър Пармаков, поддържа свои оркестри и изпълнява забавна музика в цялата страна. Работила е предимно в системата на „Балкантурист“, също и в чужбина. Има издадени записи на плочи и в чужбина.

Колеги я помнят с ведрия ѝ, кротък и добронамерен характер. „Купуваше и подаряваше дрехи, храна, вещи, без да трепери, че пенсийката може да не стигне. Обичаше всичките си колеги, за никого не е казала лоша дума. Не се занимаваше с интриги и сплетни. Само ѝ беше неприятно, че я бъркат с Ани Павлова, изпълнителката на „Нашата мила родна страна“, казват за нея познати. Заради дублирането на моминските им имена често двете певици бяха бъркани.

Нейната адашка отдавна едва оцелява без пукната стотинка след имотна измама. Първо чистеше входове, за да оцелява, а сега се реди на опашки с клошари и бездомници за купичка с безплатен обяд.

На погребението на Пармакова се появили едва 13 души, за да я изпратят в последния ѝ път. Единствените колеги били Мими Николова и Димитър Йосифов, с които навремето заедно започнали кариерите си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Брокерът съветва: Ако купувате ново жилище, задължително задайте тези 5 въпроса
Next: До всички пенсионери: Скоро влиза в сила нов закон, който променя пенсиите за вас

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.