Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си любима на поколения певица
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си любима на поколения певица

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
llibumaparmakvoa.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Легендата на българската естрада Ани Пармакова, станала звезда през 60-те и 70-те години на миналия век, е издъхнала на 90-годишна възраст в хоспис през миналата седмица. В последните си дни тя не била на себе си, защото развила скоротечна деменция и не познавала дори роднините си, пише вестник Ретро.

Талантливата изпълнителка, която в последно време се бе скрила от света, се поболяла след загубата на своя син – известния пианист Васил Пармаков. Той си отиде без време едва на 55 преди 6 години при неясни обстоятелства. Слуховете, че сам е отнел живота си, досъсипали и бездруго разбитата от мъка Пармакова.

„Много съм болна, но не искам да обяснявам подробности. Гледам да се обличам добре, да не приличам на бабичка“, каза в последното си интервю Ани, която трудно удържаше на всички диагнози, които я застигнаха.

Единственият ѝ смисъл бе нейният внук от сина ѝ Васил, който до последно не я оставил и я навестявал, за да не бъде толкова самотна.

Родената през 1931 г. в Казанлък естрадна звезда израства в духовната среда на читалище „Искра“ и Чудомир, с когото се познават лично. Първите ѝ изяви са в местната самодейност, в оперети с Видин Даскалов.

После пее оперети в Бургаския театър. От края на 50-те години, омъжена за музиканта Петър Пармаков, поддържа свои оркестри и изпълнява забавна музика в цялата страна. Работила е предимно в системата на „Балкантурист“, също и в чужбина. Има издадени записи на плочи и в чужбина.

Колеги я помнят с ведрия ѝ, кротък и добронамерен характер. „Купуваше и подаряваше дрехи, храна, вещи, без да трепери, че пенсийката може да не стигне. Обичаше всичките си колеги, за никого не е казала лоша дума. Не се занимаваше с интриги и сплетни. Само ѝ беше неприятно, че я бъркат с Ани Павлова, изпълнителката на „Нашата мила родна страна“, казват за нея познати. Заради дублирането на моминските им имена често двете певици бяха бъркани.

Нейната адашка отдавна едва оцелява без пукната стотинка след имотна измама. Първо чистеше входове, за да оцелява, а сега се реди на опашки с клошари и бездомници за купичка с безплатен обяд.

На погребението на Пармакова се появили едва 13 души, за да я изпратят в последния ѝ път. Единствените колеги били Мими Николова и Димитър Йосифов, с които навремето заедно започнали кариерите си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Брокерът съветва: Ако купувате ново жилище, задължително задайте тези 5 въпроса
Next: До всички пенсионери: Скоро влиза в сила нов закон, който променя пенсиите за вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.