Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение
  • Новини

След тежката загуба, Йорданка Христова взе важно решение

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
svfdsbvfdbgfnbdddgnghn.png

През февруари тази година Йорданка Христова бе сломена от голяма и неочаквана загуба – този свят напусна най-добрата й приятелка – дъщерята на големия композитор Йосиф Цанков – Сия, с която са били като сестри. Музиката обаче, както винаги, е това, което ще я вдигне!

„Г-жа Христова ще пее на големия събор на българите в Чикаго.

Ще зарадва сънародниците ни и в Лас Вегас. Ще има изяви и в още градове, но тепърва ще ги обявим“, обяви Боянов, но не разкри какви изненади е подготвила певицата за гастрола си отвъд Океана. Пуснатите пропуски за концертите вече се разпродават и събитията се радват на огромен интерес от страна на публиката.

Обиколката на Христова в САЩ се очакваше след огромния успех на юбилейния й концерт 60 години на сцена в зала 1 на НДК в края на миналата година. Фенове пък веднага отбелязаха, че по всяка вероятност певицата ще използва факта, че е в Америка, за да се види със сестра си Лили Иванова, която от години живее отвъд Океана.

Едни от най-големите ни имена на родната музикална сцена в последно време все по-често правят концерти зад граница.

Припомняме ви, че съвсем скоро бяха изявите на Мими Иванова в Сидни, на Лили Иванова в Брюксел, а сега и Данчето Христива ще пее в Америка.

„Баща ми Йосиф Цанков беше изключителен мелодик и майстор на българското танго. Такива танга, каквито написа, няма досега. Веднъж в разговор големият композитор и много добър приятел Тончо Русев каза: „Сийче, представяш ли си, ако Йожи не беше роден в България?“. Прав е, но татко не признаваше друга страна. А е имало реална възможност. През 1945 г. външният министър на България му предложил да стане културен аташе в Швейцария. Татко отказал: „Не, много благодаря. Славеят пее само в гнездото си“, разказваше приживе Сия Цанкова.

Майка ѝ и баща ѝ остават една от най-известните светски двойки от миналия век. „Двамата от сой – той висок, добре развит, тя много красива, с бяла кожа, тънка талия, с две различни очи – синьо и зелено. Написал е песен за нея „Две сини очи“. Душко Романов – братовчед на майка ми и главен архитект на София до 1965 г., ги запознава.

Определят си среща в култовото заведение „Под липите“. Майка е с година по-голяма и когато разбира това, се фръцва: „Нямам намерение да правя детска градина“. Татко се почувствал много нещастен, тогава написва прочутия шлагер „Под липите съм самичък“. Когато решават да се женят, баща му настоява татко да се дипломира като юрист. Сключват брак през 1940“, споделяше Сия. Самата тя бе омъжена и горда майка на син Велислав, който е наследил таланта на дядо си и е един от най-добрите тромбонисти у нас, пише „Ретро“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хора от цяла България се стичат към къщата на Петър Дънов, никой не вярва, че…
Next: Жена си купи ретро рокля и намери мистериозна бележка в таен джоб

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.