Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смърт в семейството върна Виктория в Русия след победата в Ергенът
  • Новини

Смърт в семейството върна Виктория в Русия след победата в Ергенът

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
reregepobedada.jpg

Снощи стана ясно, че рускинята Виктория Капитонова е голямата победителка в „Ергенът“ – точно както предвиждаха циркулиращите в медийното пространство слухове от месеци.

Тя бе жената, която Виктор Стоянов избра, след като в последната вечер остават двете с Дениз Хайрула и той подарява на рускинята последната си роза.

Красивият Виктор не предложи брак на 27-годишната моделка, но й „обеща“ сърцето си. По регламент той не е длъжен да даде пръстен на избраницата си, а може само да й „даде шанс“ за сериозно обвързване след опознаване, твърдят от екипа.

След като стана победителка в предаването обаче, на Виктория се наложи да замине спешно за град Чебоксари, Русия, поради смърт на човек от семейството й.

Красавицата, която изнесе изключително много омраза на гърба си през цялото предаване от известни и неизвестни хубавици, е излетяла за Русия по най-бързия начин и дори не е успяла да си вземе довиждане с най-близките приятелки от предаването.

От фотосите за рождения си ден, които пусна една от претендентките за сърцето на ергена – Людмила, става ясно, че Виктория липсва.

На въпроса на „България Днес“ към едно от момичетата къде е спряганата за победителка, то отговори: „По семейни причини отсъства“.

Люси навърши 30 г. в компанията на момичетата, без приятелката си Виктория, снимка: Хот Арена

Вестникът научи, че смъртта на човек от семейството е причината тя бързо да се изнесе от страната. „Не искам да обяснявам на никого нищо, това е мой личен избор“, казва красивата Вики.

Капитонова е родена е в гр. Чебоксари, Русия, но през 2011 г. идва в България, за да учи „Бизнес администрация и маркетинг“. Работи като инфлуенсър в интернет мрежите, а профилите й наброяват над 200 хиляди последователи. Преди година тя взе участие и в българския вариант на предаването „Мастър шеф“, писа „България Днес“.

Виктория казва, че има големи лични амбиции и високи изисквания към мъжа до себе си. Във визитката си тя споменава, че ще залага не само на външността си, но и на стабилното си образование, интелект и изискани обноски. Тя вярва, че притежава всичко, което един мъж търси в една жена, и това видимо е проработило в отношенията й с Виктор Стоянов, който избира нея от 22 момичета. Предаването успя да предизвика интереса на публиката и стана най-гледаемият формат в часовия пояс в Би Ти Ви.

Единствената участничка, която отказа розата на Виктор, бе психоложката Александра. Тя сподели, че не е сигурна в чувствата на ергена, защото, когато трябвало да застане до нея, той избрал Виктория. „Така ти награди агресията с цвете“, коментира пред красавеца мотива си да напусне шоуто психоложката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половин България е предупредена, дано не се сбъднат прогнозите
Next: Важно за пенсионерите: Вижте кога идват новите пенсии

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.