Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смърт в семейството върна Виктория в Русия след победата в Ергенът
  • Новини

Смърт в семейството върна Виктория в Русия след победата в Ергенът

Иван Димитров Пешев май 22, 2022
reregepobedada.jpg

Снощи стана ясно, че рускинята Виктория Капитонова е голямата победителка в „Ергенът“ – точно както предвиждаха циркулиращите в медийното пространство слухове от месеци.

Тя бе жената, която Виктор Стоянов избра, след като в последната вечер остават двете с Дениз Хайрула и той подарява на рускинята последната си роза.

Красивият Виктор не предложи брак на 27-годишната моделка, но й „обеща“ сърцето си. По регламент той не е длъжен да даде пръстен на избраницата си, а може само да й „даде шанс“ за сериозно обвързване след опознаване, твърдят от екипа.

След като стана победителка в предаването обаче, на Виктория се наложи да замине спешно за град Чебоксари, Русия, поради смърт на човек от семейството й.

Красавицата, която изнесе изключително много омраза на гърба си през цялото предаване от известни и неизвестни хубавици, е излетяла за Русия по най-бързия начин и дори не е успяла да си вземе довиждане с най-близките приятелки от предаването.

От фотосите за рождения си ден, които пусна една от претендентките за сърцето на ергена – Людмила, става ясно, че Виктория липсва.

На въпроса на „България Днес“ към едно от момичетата къде е спряганата за победителка, то отговори: „По семейни причини отсъства“.

Люси навърши 30 г. в компанията на момичетата, без приятелката си Виктория, снимка: Хот Арена

Вестникът научи, че смъртта на човек от семейството е причината тя бързо да се изнесе от страната. „Не искам да обяснявам на никого нищо, това е мой личен избор“, казва красивата Вики.

Капитонова е родена е в гр. Чебоксари, Русия, но през 2011 г. идва в България, за да учи „Бизнес администрация и маркетинг“. Работи като инфлуенсър в интернет мрежите, а профилите й наброяват над 200 хиляди последователи. Преди година тя взе участие и в българския вариант на предаването „Мастър шеф“, писа „България Днес“.

Виктория казва, че има големи лични амбиции и високи изисквания към мъжа до себе си. Във визитката си тя споменава, че ще залага не само на външността си, но и на стабилното си образование, интелект и изискани обноски. Тя вярва, че притежава всичко, което един мъж търси в една жена, и това видимо е проработило в отношенията й с Виктор Стоянов, който избира нея от 22 момичета. Предаването успя да предизвика интереса на публиката и стана най-гледаемият формат в часовия пояс в Би Ти Ви.

Единствената участничка, която отказа розата на Виктор, бе психоложката Александра. Тя сподели, че не е сигурна в чувствата на ергена, защото, когато трябвало да застане до нея, той избрал Виктория. „Така ти награди агресията с цвете“, коментира пред красавеца мотива си да напусне шоуто психоложката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половин България е предупредена, дано не се сбъднат прогнозите
Next: Важно за пенсионерите: Вижте кога идват новите пенсии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.