Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Социалните раздават пакети с храна на 618 хиляди души! Вижте кои имат право на подкрепата
  • Новини

Социалните раздават пакети с храна на 618 хиляди души! Вижте кои имат право на подкрепата

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdnghnfgmhgjmhjmhm.png

Стартира поетапно кампанията за раздаване на пакети с хранителни продукти за най-нуждаещите се лица, закупени от Агенцията за социално подпомагане (АСП) по Програма „Храни и основно материално подпомагане 2021-2027“. Подкрепата ще достигне до над 618 000 души.

Пакетите с храни ще включват 15 вида продукти от първа необходимост – брашно, ориз, спагети, лютеница, фасул – зелен, стерилизиран, домати – белени, стерилизирани, грах – белен, стерилизиран, гювеч – стерилизиран, конфитюр, пиле фрикасе, херинга в доматен сос, фасул – зрял, стерилизиран, леща, захар и олио. Едночленните и двучленните семейства ще получат по един пакет с хранителни продукти, а с трима и повече членове – по два.

Графиците и адресите на пунктовете може да се видят на сайта на БЧК – организацията, която осъществява раздаването.

Списъците с правоимащите са изготвени от териториалните поделения на АСП въз основа на обективни критерии, свързани с правото на социалното подпомагане за януари 2024 г.

Право на пакети с храни имат:

Лица и семейства, подпомагани с целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г.;
Лица с ниски доходи на член от семейството, имащи право на месечна помощ за отглеждане на дете до 1 година;

Лица с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ и ниски лични доходи от пенсия, имащи право на месечна финансова подкрепа по реда на Закона за хората с увреждания;
Лица и семейства, имащи право на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане;

Лица и семейства, имащи право на еднократна или месечна помощ, предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства;
Лица и семейства, подпомогнати с еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди;

Лица и семейства с ниски доходи, получили отказ за подпомагане с целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г. поради надвишен праг за достъп до помощта или поради неизпълнено някое от другите комплексни условия за подпомагане, с установено високо равнище на материалните лишения.

За първи път по програмата за същите правоимащи лица и семейства е предвидена и подкрепа с хигиенни материали. Те ще се раздадат на по-късен етап през годината, по възможност с последните два вида консерви от хранителния пакет. Хранителните продукти ще се раздават до 7 юни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 1 литър мляко направих цял килограм мек домашен кашкавал за 5 минути! Гостите са във възторг:
Next: Прецедент в Бригада Нов дом – майсторите отказват ремонт на къща в трагично състояние

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.