Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Започнах да играя на лотарията, когато бях на 23. Дълги години нямах късмет и най-много съм печелила 20-30 лв., затова представете си изненадата ми, щом билетът ми се оказа печеливш. Бях толкова развълнувана, че най-накрая ударих джакпота. По онова време бях омъжена от шест години, но не казах на съпруга си, че съм спечелила много пари. До ден днешен единствените хора, които знаят това, са моите родители и двама близки приятели.
Да живееш скромен живот
Израснала съм в скромно семейство. И двамата ми родители работиха усилено, за да ми дадат добро образование и комфортен живот. Въпреки усилията им, никога не си позволявахме почивки в чужбина, а мама и татко не купуваха маркови стоки.
Макар че нямахме много по отношение на материалното и често живеехме в лишения, бяхме благодарни, че имаме покрив над главите си, храна на трапезата и чисти дрехи.
Бях щастлива, когато най-накрая завърших образованието си и започнах да печеля сама пари. Докато учех в университета, работех на непълен работен ден в магазина за електроника на приятеля на баща ми, а след това получих работа като мениджър.
Заплатата беше добра и всеки месец спестявах голяма част от нея. Със съпруга ми Стан ме запозна мой колега. Стан също работеше усилено, но също така беше и с широки пръсти. В онзи момент това не ме притесняваше, защото все пак той сам си печелеше заплатата. Поведението му ме притесни три години по-късно, когато вече бяхме семейство и имахме дете. За да се справим финансово, съпругът ми приемаше допълнителни проекти, което означаваше по-малко време прекарано с нас и липса на достатъчно сън.
Много жертви – и след това голяма победа
Стан наистина изкарваше хубави пари, но дългите часове на работа му носеха физически и емоционални последици. В продължение на шест години, откакто се оженихме, той значително намали разходите си и направи много жертви, за да приведе в ред финансите си. Болеше ме, когато го виждах как отлага уикендите с приятелите си. Знаех също така, че иска да си купим нова кола и апартамент, но нямахме възможност за това.
Когато бях на 33 години, спечелих огромна сума от лотарията. Никога не съм виждала толкова много пари през живота си.
Бях развълнувана от неочакваното си забогатяване, ала тръпката беше кратка, осъзнавайки, че вероятно ще трябва да запазя печалбите си в тайна от Стан. Разбира се, исках съпругът ми да знае за парите, които бях спечелила, но инстинктът ми каза да си затварям устата.
Колкото и да обичах Стан, знаех, че ако му кажа за печалбата, още на следващия ден той ще напусне работата си и ще ме накара да използвам парите, за да финансирам по-комфортен начин на живот за нашето малко семейство.
Не че му нямах доверие, но съпругът ми е човек, който не може да има много пари, без да ги изхарчи до стотинка. Преди да родя, практически го принудих да бъде по-финансово отговорен. Познавайки Стан, той щеше да прекара остатъка от живота си, правейки нещата лесни. т.е. да живее от печалбата. Не можех да позволя това да се случи.
Трудна тайна
Няколко дни по-късно съобщих на родителите си, че съм спечелила от лотарията. Заедно създадохме отделна банкова сметка и прибрах парите там. Имам намерение да ги използвам само при извънредни ситуации. Чувствам се ужасно, че пазя толкова важна тайна от Стан, но го правя за доброто на семейството ни.
Не искам мъжът ми да напуска работа. Той е все още млад, енергичен и продуктивен, така че, ако може да работи и да печели парите си по честен и смислен начин, защо трябва да си съсипва кариерата? В момента сме добре финансово. Плащаме си сметките и имаме всичко, от което се нуждаем. Понякога се чувствам зле, когато Стан се прибира от работа, уморен и стресиран, и се оплаква, че не му се живее. Вечер мечтае за местата, където бихме могли да отидем, „само ако имахме много пари“.
Винаги му напомням, че парите не са всичко; че и двамата работим усилено и трябва да сме благодарни за онова, което имаме. Знам, че ако му кажа за печалбата значително ще подобря качеството му на живот и ще облекча част от емоционалната му тежест, но точно сега не мога да го направя.
Родителите ми знаят причините, поради които не казвам на Стан за парите и твърдо ме подкрепят. Ако нещо се случи с мен, печалбата ми ще отиде при тях. Все пак те заслужават достойни старини. Вероятно ще отнеса тайната си в гроба.
Колкото и да е забавно, миналата седмица, докато мъжът ми разглеждаше снимки на коли и къщи, тъжно попита дали някога ще можем да си позволим по-луксозен начин на живот. “ Предполагам, ще трябва да спечелим от лотарията.“ – допълни той, без да вдига поглед от списанието. “ Дай Боже.“ – отговорих аз.
Източник: Лична драма
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: