Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешен медик избесня: Колко деца трябва да влязат в болница, за да видите какво се случва?
  • Новини

Спешен медик избесня: Колко деца трябва да влязат в болница, за да видите какво се случва?

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
spashashasonasnas.jpg

Национална асоциация работещи в спешна медицинска помощ отправи важни предупреждения и съвети към всички, нуждаещи се от спешна помощ по празниците. От там изразяват остро недоволство от случващото се по кабинети и поликлиники в усложнената заради ръст на вирусни инфекции обстановка.

Ето какво написаха от там във Фейсбук:

За Коледата в Спешното! Трета година по Коледа спешните отделения и кабинети са под обсада от хора на различни възрасти с високи температури, раздираща кашлица, болки в гърдите и страх от поредната вирусна пневмония.

Каква е разликата през 2022 г?

Не изпускай тези оферти:

Политиците и журналистите загубиха интерес към епидемиологията и инфекциозните заболявания и настъпи бяла тишина. Никой не говори за опашките от изнервени родители, чакащи по 4-8 часа да стигнат до преглед на лекар.

Никой не говори за липсата на работещи лаборатории за тестове за грип и скарлатина. Никой не говори за липсата на легла в пулмологиите и детските отделения. Никой не говори за изчезналия зинат, акцеф, аугментин, пулмикорт от аптеките.

Защо, когато епидемиологията се оказа неудобно средство за манипулация бе забравена от политици и журналисти? Защо семейство с две деца с положителен тест за грип влиза на преглед без маска и ме пита може ли да отидат на гости? Защо има хора, които не различават КОВИД 19 и вируса на грипа?

Защо не виждаме,че докато цяла Европа чинно носеше маски в градския транспорт ние ги свалихме даже в болниците? Защо си самоназначаваме последен клас антибиотици за вирусни инфекции, пием ги три дни и после се чудим защо после месеци наред сме недоизлекувани?

Колко деца трябва да влязат в болница, защото вместо да ги лекуват родителите им са ги водили на гости тук и там? Колко старци трябва да развият вирусна пневмония която да ги убие заради хроничните им болести и сринат имунитет?
Нали сме една от най-древните и мъдри цивилизации, но не схващаме, че грипът поразява цели семейства и те нито се тестват, нито се лекуват, нито пазят околните.

А правилното е при втрисане, висока температура, гърлобол, „сграбчили“ ви по празниците:

1.Направете си тест от аптеката, а не се самолекувайте с лукчета, антибиотици и хомеопатия !!!
2.Посетете веднага лекар като сте с маска, за да не заразявате и да не ви заразяват докато чакате за преглед

А/ако сте положителен за грип, започнете предписаното антивирусно лечение с тамифлу във всички възрасти. Колкото по-рано толкова по- бързо ще спрете размножаването и разспространението на грипа в организма ви и поразяването на белия ви дроб

Б/ ако сте отрицателен пак посетете лекар, той ще установи откъде е проблема ви – може да е друг вид инфекция или възпаление в организма ви.
2.Останете си в къщи, за да не заразявате други семейства и родителите си. Догодина пак ще има нова година.

3.Лекувайте се и пазете останалите. Не забравяйте, че ежегодно сезонният грип убива в Европа между 40000-220000 човека.

Не поискан коментар от един лекар, който за последните 36 часа прегледа и назначи лечение на десетки с грипоподобни оплаквания от всички възрасти и видя многократно резултата по-долу.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж живеещ на село излезе на двора и му прилоша от зловещата гледка
Next: Отиде си прекалено рано. Почина обичаният от всички журналист Ясен Бориславов

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.