Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът
  • Новини

Срам по БТВ! Брутално отношение към едно интелигентно момиче в Ергенът

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2023
rreorksagoaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Редактор: Виолета Николаева

Есеистката Пам от „Ергенът“ разказа как се е почувствала заради отношението на други момичета към нея, поради различната й визия:

„Отидох на партито край басейна и се опитах да седна на първия шезлонг, който видях, а Габи ми каза: „Не сядай тук, защото ще ме скриеш“. Стори ми се като: „Тук съм, за да се показвам и да ми се вижда тялото на камерата“. Просто се оттеглих и отидох на другия шезлонг отзад, защото нямах никакво настроение. Исках да умра…

Това, което ме отблъсква в момичета, които се чувстват по-уверени само заради корекциите си, е когато са извънредно надменни и груби. Каквото и да си коригирал по себе си, не можеш да постигнеш прогрес, ако си кофти човек.“

В същото време, подигравките на другите участнички към нея не спират. Докато си гледат на кафе, едната каза: Пам си тръгва. А другата: Стига сега, животът е тепърва пред нея. Последва кикот…

„Не мисля, че тя има място тук, това всеки го мисли за нея.“ – сподели Габи пред камерите.

Още за Ергенът:

“С такива участнички от “Ергенът” съвсем ще се откажат мъжете да се обвързват!”, “Ще изчакам още три кандидатки и ще отида да измъкна момчето, няма как да изкара докрая”, “На нас ни е смешно, но тоя пич 100% иска да си остане ерген, след като ги е видял”.

Тези и още стотици коментари заляха социалните мрежи след първия излъчен епизод на риалити предаването. Както пише Иво Сиромахов във фейсбук, “Само “Ергенът” може да обедини нацията”, за втори пореден сезон настава голямо вълнение около участничките.

В търсене на сериозна връзка участва пианистът Евгени Генчев, а 25 жени се състезават за любовта му. В първия епизод бяха показани кандидатките, голяма част от които обаче бяха оприличени от зрителите като платени компаньонки. Най-вероятно защото много от момичетата са с пластични корекции. Затова и някои зрители предлагат предаването вече да се казва “Гаменът”.

“За мен “Ергенът” е тоталната гавра и подигравка с цял един пол. Участничките в предаването са представителна извадка и голям процент от подрастващото поколение и това е доста тъжно и притеснително”, гласи един от коментарите във фейсбук.

“Много голяма грешка е, че са избрали пианист за “Ергенът”. Даже се чудя, как са изстъргали Евгени от пианото, за да участва. Защото ежедневието на пианиста е: “Казвам на жената, че съм при любовницата, казвам на любовницата, че съм при жената, а аз съм на тавана и свиря по 8 часа на ден. Минимум!”.

Просто трябваше да изберат виолист. Нашата житейска максима е: “По-добре два часа срам на сцената, отколкото два месеца напълно безсмислени репетиции!”. Това коментира виолистът Тодор Митров от ансамбъла “Софийски солисти”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фермер разкри колко точно струват млечните продукти! Много големци няма да са доволни
Next: Жесток удар по Еркан Петеккая! Загуби близките си в унищожителното земетресение в Турция – съболезнования

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.