Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана напечено! Съседи на бунт срещу Кирил Петков и жена му
  • Новини

Стана напечено! Съседи на бунт срещу Кирил Петков и жена му

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
napepcpehheh.jpeg

Съседите на премиера Кирил Петков и жена му Линда са се вдигнали на бунт заради проблемите, които ВИП семейството им създава.

Вече месеци наред столичната ул. „Шишман“, на която се намира жилището на министър-председателя, e задръстена от патрулки, които бдят за неговата сигурност и тази на съпругата и децата му.

Комшии на Петков потърсили помощ от живеещата наблизо журналистка Соня Колтуклиева, която да даде гласност на проблема. „Минах днес да напазарувам в няколко магазина. Хората ме познават; казват ми: ти си известна, думата ти се чува, помагай, моля те! Какво, питам, какъв е проблемът?
Кирил Петков, отговарят ми. Защо, какво ви е направил?
Е, как какво?! Тези патрулки с полицаи са ужас. Шофьорите държат двигателите „на контакт“: перманентно се чува едно пърпорене… подлудяващо просто. Не стига, че ремонтът на „Шишман“ ни затвори за няколко месеца, едва оцеляхме, ами сега трябва да ни тормозят с тоя шум. То не е само това – освен патрулките полицаите заемат 4-5 паркоместа със собствените си коли. Тоя, като иска да е премиер, да отиде да живее в „Бояна“, какво се мотае още тук?! Оплакваме се на полицаите, а те ни обясняват: г-н премиерът иска така; на жена му оттук ѝ е по-близко до сладкарницата. Представяш ли си?! Капризи и лигавщини.
Няма да е задълго, успокоявам ги и обещавам да напиша за техните премеждия във фейсбук“, коментира Колтуклиева.

„Благодаря, че поставихте въпроса с тия патрулки…не че ще се махнат… но да се знае поне, че ни тормозят заради прищевките на оная с татусите“, коментира живеещата на същата улица Деси Попова. „Пълен абсурд! Това не си е позволявал нито един премиер: да тормози съседите си по този начин и да замърсява въздуха в центъра на София. Ако това беше в Канада, веднага щяха да го глобят“, възмущава се и друга съседка на премиера – Анжела Димчева.

Припомняме, че още след встъпването си в длъжност Петков обяви, че не желае да бъде охраняван от НСО и няма да се премести да живее в правителствения комплекс „Бояна“. Седмици след това, след като се срещна челно с „народната любов“, не просто е охраняван, а при това от две служби – НСО и МВР. Инатът му да остане да живее в апартамента си за половин милион на ул. „Шишман“, вместо да се премести в резиденция „Бояна“, където условията са пригодени за осъществяване на охранителни дейности, коствал на държавата допълнителни разходи. Денонощната охрана на министър-председателя е от 10 човека, като единият екип е резервен. Охранители има пред вратата на дома му, както и пред самата кооперация, отделно от патрулките наоколо. На разположение на министър-председателя са и джип и лимузина с шофьори от службата. Желанието му да продължи да живее в личния си апартамент довело до нуждата да бъде търсена квартира в близост за служителите на НСО, тъй като нямало къде да облекчават нуждите си, нито пък къде да изчаква резервният екип, в случай че възникне извънредна ситуация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Летят пожарни! Палежи унищожават автомобили наред в България
Next: Тираджия пита Петков: Чул ли си Орбан да отиде в Украйна?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.