Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тираджия пита Петков: Чул ли си Орбан да отиде в Украйна?
  • Новини

Тираджия пита Петков: Чул ли си Орбан да отиде в Украйна?

Иван Димитров Пешев май 9, 2022
tirjajdajda.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Наш шофьор на камион направи интересно сравнение за цените на горивата. Мъжът е бил в Унгария, където се налага да зареди гориво.

Той установява, че литърът ще му излезе приблизително 2.40 лв., нещо което не се е случвало скоро у нас. Дори тенденцията е за ново повишаване. Шофьорът обаче разказа и за уловка.

Ето каква е тя:

„Ето един интересен пример от Унгария:

Спираш на Шел бензиностанция и гледаш цената 478 форинта за литър ( горе долу 2,40 лева ), това обаче важи само за граждани на Унгария. Решаваш да заредиш щото нали у нас е 3,25 лева/литър, уви цената за всеки който не е гражданин на Унгария в 662 форинта някъде към 3,40 лева, но когато я заплатиш с карта се превръща в 3,95 за литър и при това можеш да заредиш само 100 литра за камион.

Изключвам всички мерки които Орбан предприе за да защити интересите на свойте граждани. Киро (щото ти не си моя Премиер) и няма да се обърна уважително към теб, Киро знаеш ли кога Унгария влиза в ЕС? 01.05.2004 г и е приета в Шенгенското пространство през 2007 г. – 3 години по късно, ние сме в ЕС от 2007 г и 15 години по-късно не ни искат в Шенген. Имам още един въпрос: Унгарците по тъпи ли са от нас, по-малко европейци ли са от нас, че те не налагат санкции на руския газ и петрол? Средната работна заплата в Унгария е 1111 € ( 2165 лв горе долу ) и дизела е 2,40 за литър, чул ли си Орбан да отиде в Украина? Чул ли си Унгария да даде коридор за оръжия, камо ли да събере парламента си да гласува за това.

Виждате ли защо Виктор Орбан е на власт 4-ти мандат.

„Аз вчера минах с леката кола през Унгария и заредих, платих с виза карта и няма проблем. Проверих си сметката, 1,25 излиза литъра,“ пише друг шофьор.

„Това, защита на своите граждани ли е, или дискриминация към чужденците?,“ пита техен колега.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Стана напечено! Съседи на бунт срещу Кирил Петков и жена му
Next: Защо не бива да ходите до тоалетната, ако се събудите посред нощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.