Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стана ясно защо антимафиотът, убил 7г. Моника на пешеходна пътека, не лежи в затвора
  • Новини

Стана ясно защо антимафиотът, убил 7г. Моника на пешеходна пътека, не лежи в затвора

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
ubibiistvodete.png

В търсене на справедливост и възмездие родителите на седемгодишната Моника стигнаха до главния прокурор. Те са възмутени от присъдата на полицая, който блъсна детето на пешеходна пътека.

Според мотивите на съдията да причиниш смърт не е достатъчно за ефективна присъда. Освен това да караш в населено място със 73 километра в час, вместо 50 е превишение „в минимална степен“. Прокуратурата протестира условната присъда.

„Едно малко дете беше убито на пешеходна пътека, спазило закона. Един убиец е на свобода. Едно семейство е почернено. Днес трябваше да празнуваме рожден ден, а ние сутринта пак бяхме на гробищата“, каза пред БНТ бащата на Моника Марин Калоферов.

„Дори като майка не ми дадоха право да знам защо той е осъден условно. Как може така, къде е тази държава, къде са тези закони?“, каза майката на Моника Блага Калоферова.

Не изпускай тези оферти:

Това са думите на една майка и един баща, загубили детето си на 7 години. Малката Моника днес има рожден ден и е трябвало да навърши 9, но на 19 юли 2021 година по обяд в центъра на село Братаница на пешеходна пътека е пометена от автомобил, управляван от полицая Владимир Панайотов.

Окръжният съд в Пазарджик осъжда Панайотов на 4 години и 8 месеца затвор ефективно, но Апелативният съд в Пловдив намалява наказанието на 3 години, при това условно. Блага Калоферова разбира това от едно съобщение.

Родителите на Моника не са получили мотивите на съда. „По света и у нас“ обаче разполага с тях. Пловдивският апелативен съдия Васил Гатов е записал в тях, че смъртта на седемгодишното дете не е причина присъдата на Владимир Панайотов да бъде ефективна.

Съдът отбелязва, че жалбата на адвоката на подсъдимия е бланкетна, но оценява пледоарията на защитника в съдебна зала като поднесена с изключителен юридически усет и впечатляваща вербална еквилибристика.

Приема аргументите, че ефективното наказание е несправедливо. Според съдия Гатов е доказано, че в момента, в който полицаят помита Моника, е управлявал автомобила със 73 км в час, но превишението на разрешената скорост с 23 км приема, че в „минимална степен превишава установения предел за движение в населено място“.

„Виждате, че всичко се променя, хората се променят, вече поколенията са други. Стига с тия стари закони. Защото един убиец няма как да се разкарва така с колата си по пътищата. Бързал за работа, хубаво досие имал, това няма как да е цялата причина и той да е на свобода“, казва майката на Моника.

Още миналата година близките на Моника искали полицаят Владимир Панайотов да бъде отстранен от работа.

„Въпреки това те го оставиха да работи като полицай. Той използва влиянието си и това се вижда по присъдите, които получава“, казва Иван Спасов.

В понеделник близките на Моника се срещнаха с главния прокурор Иван Гешев.

„Искам да направим нещо, за да предотвратим това убийство и това беззаконие“, каза бащата на Моника.

„Разговаряхме. Какво сме говорили, повярвайте ми, не искате да знаете. Понеже някои хора се упражняват по тази тема, ще имат право да се упражняват, когато застанат срещу тези хора и видят за какво става въпрос, ако могат да го преживеят след това“, каза Иван Гешев.

„Искаме просто съдът да си свърши работата. Толкова ли е трудно да поискаме справедливост?“, каза Марин Калоферов, бащата на Моника.

„Исканията ни са за спешни промени в НК и НПК, защото при такива остарели закони за съжаление убийците на пътя се измъкват“, каза Иван Спасов.

Според Апелативният съдия Васил Гатов няма значение, че катастрофата е станала по обяд в центъра на селото на оживено място. Потърсихме пловдивския магистрат за коментар, но от Апелативния съд отказаха.

Още криминални:

Напрежение в Русе заради видео с агресия на момче. видеото беше качено снощи и десетки недоволни младежи се събраха пред блока на нападателя. До ескалация на напрежението не се стигна, но кадрите възмутиха младите хора, които се обявиха против агресията. По думите му поне още 10 момчета са бити от въпросния нападател. Пострадалият Иво Бонев разказа пред БНТ, че не познава нападателя си.

„Случи се в средата на април, аз не знаех изобщо за това момче. Той ме приклещи в тоалетните на едно заведение. дотогава не се познавахме и нямах идея кой е, но ми нанесе побой в главата, ръцете, по цялото тяло“.

Според Бонев причината за нападението е момиче, с което е излизал, а нападателят заявил, че всеки, който има контакт с нея, ще бъде пребиван.

„Не знам защо точно сега клипът е пуснат, но се радвам, че в момента поне имаме някакво доказателство, защото след мен и други момчета, пострадаха от него. Едно от тях подаде жалба и аз накрая реших да не мълча повече и също да подам жалба“

След публикацията на видеоклипа много хора са се свързали с Иво Бонев, който разказва, че изобщо не е очаквал такава подкрепа.

Пред журналистите застана още едно от пострадалите момчета, което е било нападнато само преди дни. то обаче пожела да запази анонимност:

„На 26 октомври ми беше нанесен побой, вследствие имам счупено ребро, проблеми с ключицата, не трябва да си местя ръката, целият ми гръб е жълт. Аз го познавах преди това, но не съм имал проблеми с него. Имах проблеми с негов приятел, но се бяхме разбрали съвсем нормално.“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дървото, което трябва да засадите в градината си, за да привлечете парите
Next: Ако преместите хладилника с 1 см напред, той ще започне да харчи по-малко ток

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.