Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Стефан Цанев предупреди: Радев обсеби властта! В момента върви пълзящ преврат
  • Новини

Стефан Цанев предупреди: Радев обсеби властта! В момента върви пълзящ преврат

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2022
rasdasascanenveve.jpg

Политическата ситуация в момента много ми напомня на 1934 година, когато демокрацията е в ужасна криза. Тогава Кимон Георгиев и Дамян Велчев спретват един преврат и ликвидират партиите.

Народът е доволен, защото партиите са ненужни, което важи и сега. В държавата в момента върви пълзящ преврат, коментира писателят Стефан Цанев в „Денят започва с Георги Любенов“.

По думите му половин година президентът управлява без проблем. Според него се очертава кръгла година управление на Румен Радев.

„Без кървав преврат, тихомълком, човекът обсеби властта. Очаквам сега само той да произнесе речта на цар Борис III с обръщение към нацията, че поради неспособността на партиите да управляват той по неволя трябва да поеме цялата власт“, каза още Цанев.

Не изпускай тези оферти:

Писателят изрази опасение, че демокрацията губи своите позиции. Той определи поведението на партиите като „отвратително“. По думите му хората ще бъдат доволни, ако партиите бъдат отстранени от властта изобщо.

Цанев коментира, че българският народ е разделен на богати и бедни и призова богатите да не бъдат толкова щастливи и спокойни, защото това няма да завърши с добро.

„Народният театър на мен ми е много скъп. В театъра съм от 60 години, а в Народния театър съм в последните 10-15 години. Мисля, че причината за скандала не е Морфов.

Действията на Морфов са следствие на друга причина, свързана с г-жа Кръстева. Не може един представител на Народния театър да ухажва публично лидер на някаква партия и то доста унизително.

С това тя унизява целия театър и целия състав на театъра, който стоеше зад нея. Това е голямата ѝ грешка“, обясни Цанев по повод политическия скандал в Народния театър.

Комисията по култура и медии в Народното събрание изслуша директора на Народния театър

„Ако вземем всички актьори, то там ще открием поне 10 партии, но ако те на сцената започнат да се държат като политиците в Народното събрание, представете си какво ще стане.

Не можеш да проявяваш своите политически убеждения от сцената. Кръстева прояви своите политически убеждения от много голяма сцена в случая“, допълни писателят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Удря ни мощен студ и сняг от утре! Предупреждение за опасно време и жълт код
Next: Скръбна вест! Почина първият главен секретар на МВР и бивш депутат ген. Тодор Бояджиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.