Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Столичен богаташ направи нещо нечувано за окрадени у нас украински бежанци
  • Новини

Столичен богаташ направи нещо нечувано за окрадени у нас украински бежанци

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
stolcicinehne.png

Вместо да му избодат очите, българските автоджамбази изписаха веждите на украинеца Дмитрий Бабенко, чийто бял Мерцедес ML 350 изчезна мистериозно от паркинга на хотел „Карел“ в Несебър.

След вестта за това, че са останали без нищо, бизнесмен от София подаде ръка на украинеца и неговото семейство и сбъдна мечтата им, твърди flagman.bg.

След като Дмитрий, съпругата му Виктория заедно с 10-месечната им дъщеричка Алина и родителите на мъжа напускат Запорожие, бягайки от ужаса на войната, автомобилът и вещите в него са единственото им имущество.

Те пристигат в България на 21 март, тук са за пръв път и вероятно ще помнят нашата страна с опашките за придобиване на статут и кражбата, но и с това, че тук живеят и добри хора, готови да помагат със своите големи сърца.

На 28 март през нощта крадците на автомобили вземат всичко, което семейство Бабенко притежава. „Отворили са колата и са видели вътре бебешка количка, детско столче, биберони и вещи, по които ясно си личи, че не сме тук на почивка. Как им даде сърце да го направят“, пита Дмитрий.

В деня, в който Дмитрий обяви новината, високопоставени хора от столицата виждат сълзите и отчаянието на един баща по телевизията и го намират. Питат го как иска да му помогнат и какво е решил да прави за семейството си.

„Споделих им, че искам да отгледам детето си на спокойствие, че със съпругата и родителите ми мечтаем да заминем в Канада и там да се установим като бежанци. Това беше нашата цел, а колата ни беше всичко“, казва бащата от Украйна. Той търси съдействие от институциите в Бургас, отива на среща при областния управител, подава жалба в ОДМВР-Бургас, където работят по издирването на откраднатия му автомобил. Служителите на реда веднага започват разследване и вече имат следа, която води към автоджамбазите. Но Дмитрий вече подрежда живота си в друга държава.

Бизнесменът, който потърсил Дмитрий, приел присърце борбата на един съпруг, баща и син за цялото му семейство. Той не желае да бъде оповестявано името му, затова ние ще спазим тази уговорка.

Вчера семейство Бабенко обаче са минали интервю в канадското посолство в Букурещ и вече притежават визи за Канада. Бизнесменът е изпратил и самолетните билети за семейството и е дал на Дмитрий 2 хиляди долара, за да може да започне живота си там.

Семейство Бабенко са получили хуманитарно убежище в източната част на Канада. Като бежанци там те получават апартамент и работа, както и уроци по френски език. А ние от България можем да пожелаем успех на Дмитрий и семейството му и нека помни доброто, което го е стигнало в страната ни, макар и на гърба на зло.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин иска България към Русия, защото е… българин!
Next: Току-що българското правителство получи официално писмо от Газпром: От това зависят доставките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.