Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що българското правителство получи официално писмо от Газпром: От това зависят доставките
  • Новини

Току-що българското правителство получи официално писмо от Газпром: От това зависят доставките

Иван Димитров Пешев април 4, 2022
bgpismososos.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

“От петък вечер – и мога да го кажа официално, има входирано официално искане от руския контрагент (“Газпром” – бел. ред.) за плащане в рубли”, каза министърът на енергетиката Александър Николов пред БНТ.

Енергийният министър припомни позицията на Европейския съюз и обясни, че това няма как да се случи.

“В договора ясно е написан начинът на плащане и той не включва рубли”, каза Николов и добави, че ЕС няма да се подаде на изнудване.

По думите му, ако “спре кранчето, ще се водят разговори със съседни държави и за доставки на втечнен природен газ”. Николов допълни, че договорът с “Газпром експорт” е до 31 декември и доставката на руски газ дотогава не трябва да спира.

“Все още не мога да кажа с каквато и да е степен на сигурност какво и как ще се случи след април. Дали ще има механизъм да се разплаща газът в евро – предстои да видим”, коментира той.

Министърът на енергетиката заяви още, че КЕВР не саботира Министерство на енергетиката по никакъв повод.

“Това, което направиха КЕВР заедно с Булгаргаз в доста по-тежкия месец за отопление – успяха да задържат цената от февруари”, допълни Александър Николов.

Според него газовата връзка с Гърция ще е готова до 1 юли, а търговската експлоатация ще започне преди новия отоплителен сезон, за да се ползва азерски газ за нагнетяван в газовото хранилище в Чирен. По договор с азерския консорциум България ще получава 1 млрд. куб. м на година.

“Нито името на руски олигарх присъства в Gemcorp, нито пък американският посланик Херо Мустафа е сътрудничила в преговорите”

Енергийният министър коментира и казуса около инвестиционния фонд Gemcorp. По думите на Николов нито името на руски олигарх присъства в Gemcorp, нито пък американският посланик Херо Мустафа е сътрудничила в преговорите.

Той каза, че подкрепя проверка на дружеството от ДАНС.

Според него около Gemcorp има много неща, които целенасочено се пропускат, за да има скандал: “Първо – има подписан инвестиционен меморандум, което означава намерения, а не сделка. Второ – няма подписан документ единствено и само с Gemcorp, има и втора компания, която с казва “Ай Пи 3”.

Николов добави, че няма предложение на инвестиционния фонд за участие в завод за батерии.

“Няма нищо свързано нито с батерии, нито се искат средства от ЕС, нито се искат каквито и да е държавни активи. Единствено са заявени намеренията, че на фона на това къде се намира България, те са изразили намерение да участват в прехода”, заяви той.

По думите на министъра “Ай Пи 3” е компания, която се занимава с няколко типа иновативни технологии, критични за енергийната независимост и единственото заявено от двете компании е изпълнение на анализ, който е направен за “Топлофикация София” – изпълнение на предписани мерки.

Стана ясно и че в следващите седмици предстои подписване на подобно споразумение с Israel Electric Corporation – най-голямото дружество, опериращо с енергийни активи в Израел. “Предстоят разговори с инвеститори, които не са се насочвали към България повече от 10 години”, каза още той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Столичен богаташ направи нещо нечувано за окрадени у нас украински бежанци
Next: Честито! България ще даде военна помощ на Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.