Джордж Милър се чувствал самотен на 29-годишна възраст без жена или деца и затова решил да осинови куче от приют.
Кучето бързо се адаптирало към къщата, и двамата станали неразделни, но последните дни записите от камерите показвали, че домашният му любимец изобщо не спи през нощта. Кучето стояло до стената и гледало в една и съща точка, като постепенно се приближавало и отдалечавало от стената.
Джордж поставил камерите, след като осиновил кучето, за да види как животното се адаптира. Кучето бързо свикнало с къщата, така че ако не било видеото, собственикът нямало да забележи никакви промени в поведението му.
Кросби, както собственикът кръстил кучето, се оказал мил и игрив през деня, но след като се стъмни не отделял очи от стената нито за минута.
Собственикът решил, че неговият дом не е достатъчно уютен за Кросби и обмислял да върне животното обратно в приюта където да открие семейство, в което да се чувства комфортно, но преди да предприеме подобен ход, решил да провери стената, за да види какво е привлякло вниманието на кучето.
До стената, собственикът на къщата чул шумолене. След като счупил гипскартона, между летвите видял едно коте, много мъничко. Как животното е попаднало там, собственикът на къщата не може да каже.
Оказало се, че Кросби не се държал странно без причина, той явно се притеснявал за съдбата на котето, но не знаел как да обясни това на човека.
За щастие котенцето било здраво и игриво, като с Кросби се разбирали чудесно. Джордж решил да осинови котенцето, и сега нямал време да скучае и да се чувства самотен, вече имал два прекрасни домашни любимци.
Понякога трябва да се вслушваме в езика на тялото на животните, които не могат да говорят, но за сметка на това умеят да чувстват, също както ние хората.