Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странна мистерия от Хеопсовата пирамида е разбулена 6 века по-късно
  • Новини

Странна мистерия от Хеопсовата пирамида е разбулена 6 века по-късно

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
heopsssodkasksarsar.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един надпис на Хеопсовата пирамида, който отдавна вече е заличен, повече от 600 г. е предизвикателство за изследователи, историци, археолози. Писан е около II век от Теренция, която излива мъката по брат си Децим Теренций Генциан, починал ненавършил 30 г.

Сестрата споменава, че брат бил жрец, спътник на Траян, цензор и консул. Този надпис е открит през 1333 г. от Вилхелм фон Болдензеле, немски благородник, прекарал част от живота си като доминикански монах и пътешественик.
Снахата на Ванга д-р Здравка Методиева: Тодор Живков я направи „завод без комин“

Оттогава започва и издирването на повече информация за Генциан – един от най-талантливите римски пълководци. Тук-там през годините се появяват откъслечни сведения за него, но истинското откритие, което дава пълнота за живота му, е направено от археолозите, водени от доц. д-р Людмил Вагалински при разкопките на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите до храма на Ванга.

Открита е каменна плоча с 19 реда текст

Епиграфът д-р Николай Шаранков от СУ “Св. Климент Охридски” разчита изключително ценния надпис.

“Той е от световно значение и касае историята на Римската империя. Разбираме цялата биография и кариера на Генциан с точна хронология и в забележителни детайли, което се търси от 600 г.

Личността му досега беше забулена в догадки”, казва доц. д-р Людмил Вагалински и признава, че тази плоча, открита на централния площад на Хераклея Синтика, е негов фаворит на разкопките. Другият му любим артефакт е майсторски изваяната женска глава от I век преди Христа.

Но най-ценното от работа на терен вече 15 г. е придобитата информация за съществуването на древния град, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. Бил основан от Филип II (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. През 340 г. пр н.е. младият Александър тръгва оттам на първия си военен поход – срещу медите, които обитават другия бряг на днешната Струма.

Македоните са смятали, че са наследници на Херакъл, и затова са нарекли града Хераклея Стримонска (на Струма), но при римляните е възприето името Хераклея Синтика (на синтите).

Филип II провеждал политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население. Хераклея е обитавана от тракийските племена меди и синти, македони, гърци и др. по-малки групи заселници.

Разцветът на града продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от река Струмешница. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна.

След двата труса голяма част от населението се преселило в Партикополис, днешен Сандански. От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. Вагалински на единствения древен град в долината на Средна Струма, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване.

Населен първо от македони през IV век пр. Хр., после попада в границите на римската държава, а днес там са открити запазени следи от траки, македони, елини, римляни, келти и илири. Може да се видят площад, търговска улица, занаятчийски и жилищен квартал, работилница за театрални маски, съдебна и търговска палата.

Там е и светилището на богинята на бързото възмездие Немезида, което е било поругано и богинята си отмъстила със страшното земетресение. Десетките предмети, намерени на място, вече са експонирани в новата сграда на музея в Петрич.

Безспорно най-голям интерес предизвиква римска мраморна статуя с размер, по-голям от човешки ръст, или т.нар. тогатус, датиран от I до средата на II век сл. Хр. Статуята е без глава, защото шията и ръцете се чупят при земетресение. Женската мраморна статуя също е сред атрактивните находки.

Най-вероятно е на жрица, защото има наметка от кожа. Мъжкият мраморен торс пък вероятно е на Аполон, предполагат археолозите. Изображение на бога на изобилието и възкресението Серапис се вижда на добре запазена теракотена фигурка, а това на Александър Велики се разкри при почистването на фрагмент от глазирана купа.

Мраморната статуя на богинята Нике не е изцяло запазена, но се виждат крилата на гърба. “Най-важното обаче са намерените надписи при разкопките на форума, които д-р Николай Шаранков разчете. Те дават богата информация, която по археологически път трудно бихме получили.

Важно е и за туристите, защото те искат не само да видят артефактите, но и да научат историята на града”, обяснява доц. Вагалински. Интересен е надписът в чест на римския император Тиберий от трима агораноми на Хераклея Синтика. Те са отговаряли за търговията – цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките.

От надписа става ясно, че в града има специален пункт с еталони и за контрол. Надпис от III в. представлява списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация – система за спортно и военно обучение на младежите. Желаещите да преминат ефебско обучение се явявали пред специална комисия, а одобряваните полагали клетва.

В списъка има тракийски, гръцки и римски имена, показващи пъстрото население. “Тази година няма да правим планирани археологически разкопки, защото обектът има нужда от консервация и поддръжка, ще го оставим да си почине от археолози. Общината спечели проект за консервация, но има забавяне в изпълнението.

Имаме и проблем с два терена, които са частна собственост. Срещаме разбиране от някои от собствениците, с други възникна напрежение. Не е лесно да бъдат откупени или отчуждени”, обясни ръководителят на разкопките.

В същото време община Петрич преди 2 г. спечели проект за реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на Хераклея Синтика за 8 млн. лв., но изпълнението му се бави заради тежки процедури, които РИОСВ-Благоевград, изисква.

“Има опасност да изгубим финансирането, защото срокът за изпълнение е краят на 2023 г. Засега ни разрешават само консервация, но само при една изпълнена част ще изгубим финансирането”, казва кметът на Петрич Димитър Бръчков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварих банан с кората, изпих течността и на сутринта не повярвах на очите си
Next: Изненада на имотния пазар, всички бързат да си купят точно такъв имот

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.