Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странна мистерия от Хеопсовата пирамида е разбулена 6 века по-късно
  • Новини

Странна мистерия от Хеопсовата пирамида е разбулена 6 века по-късно

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
heopsssodkasksarsar.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Един надпис на Хеопсовата пирамида, който отдавна вече е заличен, повече от 600 г. е предизвикателство за изследователи, историци, археолози. Писан е около II век от Теренция, която излива мъката по брат си Децим Теренций Генциан, починал ненавършил 30 г.

Сестрата споменава, че брат бил жрец, спътник на Траян, цензор и консул. Този надпис е открит през 1333 г. от Вилхелм фон Болдензеле, немски благородник, прекарал част от живота си като доминикански монах и пътешественик.
Снахата на Ванга д-р Здравка Методиева: Тодор Живков я направи „завод без комин“

Оттогава започва и издирването на повече информация за Генциан – един от най-талантливите римски пълководци. Тук-там през годините се появяват откъслечни сведения за него, но истинското откритие, което дава пълнота за живота му, е направено от археолозите, водени от доц. д-р Людмил Вагалински при разкопките на античния град Хераклея Синтика в местността Рупите до храма на Ванга.

Открита е каменна плоча с 19 реда текст

Епиграфът д-р Николай Шаранков от СУ “Св. Климент Охридски” разчита изключително ценния надпис.

“Той е от световно значение и касае историята на Римската империя. Разбираме цялата биография и кариера на Генциан с точна хронология и в забележителни детайли, което се търси от 600 г.

Личността му досега беше забулена в догадки”, казва доц. д-р Людмил Вагалински и признава, че тази плоча, открита на централния площад на Хераклея Синтика, е негов фаворит на разкопките. Другият му любим артефакт е майсторски изваяната женска глава от I век преди Христа.

Но най-ценното от работа на терен вече 15 г. е придобитата информация за съществуването на древния град, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. Бил основан от Филип II (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. През 340 г. пр н.е. младият Александър тръгва оттам на първия си военен поход – срещу медите, които обитават другия бряг на днешната Струма.

Македоните са смятали, че са наследници на Херакъл, и затова са нарекли града Хераклея Стримонска (на Струма), но при римляните е възприето името Хераклея Синтика (на синтите).

Филип II провеждал политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население. Хераклея е обитавана от тракийските племена меди и синти, македони, гърци и др. по-малки групи заселници.

Разцветът на града продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от река Струмешница. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна.

След двата труса голяма част от населението се преселило в Партикополис, днешен Сандански. От 2007 г. започват археологически разкопки под ръководството на доц. Вагалински на единствения древен град в долината на Средна Струма, чийто живот през Античността може да се проследи без прекъсване.

Населен първо от македони през IV век пр. Хр., после попада в границите на римската държава, а днес там са открити запазени следи от траки, македони, елини, римляни, келти и илири. Може да се видят площад, търговска улица, занаятчийски и жилищен квартал, работилница за театрални маски, съдебна и търговска палата.

Там е и светилището на богинята на бързото възмездие Немезида, което е било поругано и богинята си отмъстила със страшното земетресение. Десетките предмети, намерени на място, вече са експонирани в новата сграда на музея в Петрич.

Безспорно най-голям интерес предизвиква римска мраморна статуя с размер, по-голям от човешки ръст, или т.нар. тогатус, датиран от I до средата на II век сл. Хр. Статуята е без глава, защото шията и ръцете се чупят при земетресение. Женската мраморна статуя също е сред атрактивните находки.

Най-вероятно е на жрица, защото има наметка от кожа. Мъжкият мраморен торс пък вероятно е на Аполон, предполагат археолозите. Изображение на бога на изобилието и възкресението Серапис се вижда на добре запазена теракотена фигурка, а това на Александър Велики се разкри при почистването на фрагмент от глазирана купа.

Мраморната статуя на богинята Нике не е изцяло запазена, но се виждат крилата на гърба. “Най-важното обаче са намерените надписи при разкопките на форума, които д-р Николай Шаранков разчете. Те дават богата информация, която по археологически път трудно бихме получили.

Важно е и за туристите, защото те искат не само да видят артефактите, но и да научат историята на града”, обяснява доц. Вагалински. Интересен е надписът в чест на римския император Тиберий от трима агораноми на Хераклея Синтика. Те са отговаряли за търговията – цени, качество и количество на стоките, изправност на теглилките.

От надписа става ясно, че в града има специален пункт с еталони и за контрол. Надпис от III в. представлява списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация – система за спортно и военно обучение на младежите. Желаещите да преминат ефебско обучение се явявали пред специална комисия, а одобряваните полагали клетва.

В списъка има тракийски, гръцки и римски имена, показващи пъстрото население. “Тази година няма да правим планирани археологически разкопки, защото обектът има нужда от консервация и поддръжка, ще го оставим да си почине от археолози. Общината спечели проект за консервация, но има забавяне в изпълнението.

Имаме и проблем с два терена, които са частна собственост. Срещаме разбиране от някои от собствениците, с други възникна напрежение. Не е лесно да бъдат откупени или отчуждени”, обясни ръководителят на разкопките.

В същото време община Петрич преди 2 г. спечели проект за реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на Хераклея Синтика за 8 млн. лв., но изпълнението му се бави заради тежки процедури, които РИОСВ-Благоевград, изисква.

“Има опасност да изгубим финансирането, защото срокът за изпълнение е краят на 2023 г. Засега ни разрешават само консервация, но само при една изпълнена част ще изгубим финансирането”, казва кметът на Петрич Димитър Бръчков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сварих банан с кората, изпих течността и на сутринта не повярвах на очите си
Next: Изненада на имотния пазар, всички бързат да си купят точно такъв имот

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.