Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странното ни правителство иска да изтегли 52 милиарда лева за да се задържи на власт, но ние ще плащаме
  • Новини

Странното ни правителство иска да изтегли 52 милиарда лева за да се задържи на власт, но ние ще плащаме

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
mqirqirlqiairdi.jpg

„Дългът на България се увеличава с най-голямата скорост в историята ни. Ако правителството изкара целия мандат, то самото планира публичният дълг в края на мандата да бъде примерно 52 милиарда лева“. Това заяви пред bTV икономистът и политик Николай Василев.

Той обясни че дългът се увеличава с 362 лв. на секунда, 21 720 лв. на минута, 1,3 млн. лева на час, над 31 млн. лв. на ден и почти 1 млрд. лева на месец.

Според него мерките не може да се нарекат антиинфлационни.

Те са проинфлационни даже. Когато правителството харчи повече, особено за социални разходи, вдига инфлацията, така че това изобщо не е предмет на спор. Но има две мерки, които одобрявам, обясни още Василев. Едната е прагът за регистрация по ДДС да бъде повишен от 50 на 100 000 лв., което ще помогне на най-малкия бизнес да се отърве от излишна бюрокрацията, смята икономистът.

„Втората мярка е, че се увеличава данъчният кредит за работещите родители с деца. Това не е лошо, макар че аз бих предпочел много по-всеобхватна демографска политика, която да доведе не само до малки стотинки за родителите, което е добре, но да доведе до рязко повишаване на раждаемостта и също така миграционна политика, която да позволява повече българи да остават в България и да се връщат“, каза още той.

По думите му 0% ДДС за хляба няма да се отрази в крайната цена за потребителите, а може да доведе до злоупотреби, както и да породи желание и в други сектори да се иска подобно нещо.

Василев нарече мерките за горивото антисоциални мерки, защото бедните плащат сметката на богатите.

Всъщност веригите в пазарна икономика могат да сложат, каквито цени искат. Те могат сега да вдигнат цената на 5 лв. и да с отстъпката да получават от държавата 25 стотинки, да намалят на 4,75. Подобни неправилни мерки могат до доведат и до друг вид изкривявания. Сега, ако българското гориво е доста по-евтино от това в съседни държави, ще имаме много чужди шофьори, транзитни и други, които ще пълнят в България и няма лошо в това, но ще получават субсидия от българските данъкоплатци. Това е неправилно, значи ние с нашите оскъдни пари ние победничка държава ще плащаме на чуждите шофьори субсидия за гориво, разбирате ли? Който мисли подобни мерки, е популист, но не разбира от дълбочината на въпроса“, коментира Василев.

Според него е дошъл и краят на евтините кредити.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави на война с Кирил Петков: Промяната пречи на държавата
Next: Заровете яйце до корена с доматите и ще берете рекордна реколта

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.