Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Странното ни правителство иска да изтегли 52 милиарда лева за да се задържи на власт, но ние ще плащаме
  • Новини

Странното ни правителство иска да изтегли 52 милиарда лева за да се задържи на власт, но ние ще плащаме

Иван Димитров Пешев май 23, 2022
mqirqirlqiairdi.jpg

„Дългът на България се увеличава с най-голямата скорост в историята ни. Ако правителството изкара целия мандат, то самото планира публичният дълг в края на мандата да бъде примерно 52 милиарда лева“. Това заяви пред bTV икономистът и политик Николай Василев.

Той обясни че дългът се увеличава с 362 лв. на секунда, 21 720 лв. на минута, 1,3 млн. лева на час, над 31 млн. лв. на ден и почти 1 млрд. лева на месец.

Според него мерките не може да се нарекат антиинфлационни.

Те са проинфлационни даже. Когато правителството харчи повече, особено за социални разходи, вдига инфлацията, така че това изобщо не е предмет на спор. Но има две мерки, които одобрявам, обясни още Василев. Едната е прагът за регистрация по ДДС да бъде повишен от 50 на 100 000 лв., което ще помогне на най-малкия бизнес да се отърве от излишна бюрокрацията, смята икономистът.

„Втората мярка е, че се увеличава данъчният кредит за работещите родители с деца. Това не е лошо, макар че аз бих предпочел много по-всеобхватна демографска политика, която да доведе не само до малки стотинки за родителите, което е добре, но да доведе до рязко повишаване на раждаемостта и също така миграционна политика, която да позволява повече българи да остават в България и да се връщат“, каза още той.

По думите му 0% ДДС за хляба няма да се отрази в крайната цена за потребителите, а може да доведе до злоупотреби, както и да породи желание и в други сектори да се иска подобно нещо.

Василев нарече мерките за горивото антисоциални мерки, защото бедните плащат сметката на богатите.

Всъщност веригите в пазарна икономика могат да сложат, каквито цени искат. Те могат сега да вдигнат цената на 5 лв. и да с отстъпката да получават от държавата 25 стотинки, да намалят на 4,75. Подобни неправилни мерки могат до доведат и до друг вид изкривявания. Сега, ако българското гориво е доста по-евтино от това в съседни държави, ще имаме много чужди шофьори, транзитни и други, които ще пълнят в България и няма лошо в това, но ще получават субсидия от българските данъкоплатци. Това е неправилно, значи ние с нашите оскъдни пари ние победничка държава ще плащаме на чуждите шофьори субсидия за гориво, разбирате ли? Който мисли подобни мерки, е популист, но не разбира от дълбочината на въпроса“, коментира Василев.

Според него е дошъл и краят на евтините кредити.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави на война с Кирил Петков: Промяната пречи на държавата
Next: Заровете яйце до корена с доматите и ще берете рекордна реколта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.