Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков
  • Новини

Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата ДАРИ КРЪВ и доктор Мирослав Ненков

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
uwmrwriasrowkww.png

Страхотна игра направиха тандемът Стефка Попова – създател е на платформата „Дари кръв“ (БОДК ) и основател и председател на българската организация за доброволно кръводаряване и доктор Мирослав Ненков – анестезиолог.

Доктор Ненков е и бивш министър на здравеопазването, експерт в областта на донорството и познат от радиоефира.

Двойката направи всичко възможно да спечели по-голяма сума и да помогне платформата „Дари кръв“.

Двамата с общи усилия и знания отвориха въпрос за 30 000 лв. Водещ на изданието беше Златимир Йочев, заместващ титуляра Михаил Билалов.

На въпрос за 1000 лева им се падна:

„Как се нарича звездата, по която човек в Северното полукълбо може да намери Север?“

Д-р Ненков безпогрешно се ориентира към полярната звезда.

На въпрос за 1500 лева им се падна:

„Какъв цвят са паспортите за домашни любимци по европейски образец?“

Тук те използваха първи жокер.

Публиката ги насочи към верния отговор „Сини“

Сравнително лесен въпрос се падна после:

„Кой е адвокат на дявола във филма „Адвокат на дявола“?

Те отговориха правилно Киану Рийвс.

За 3000 лева им се падна въпрос: Използване на кой прибор се е смятало в миналото за кощунство и лоши обноски?

„Много як въпрос“, отбеляза д-р Ненков.

Тук те използваха жокер 50 на 50.

Правилно отгатнаха верния отговор – „вилица“.

Последва далеч по-сложен въпрос:

Кой владетел дава награда за евтин заместител на маслото, което води до създаване на маргарина?

Тук те рискуваха и познаха, че това е Наполеон Трети.

Така те стигнаха до 5000 лева.

На въпрос за 10 000 лева им се падна:

„Кой поет написва стихотворение изповед след извършването на обир, в което инкриминара себе си и съучастниците си?“

Те рискуваха след жокер обаждане на приятел и познаха Франсоа Вийон.

Така стигнаха до 12 въпрос за 20 хиляди лева.

Българинът Виктор Хутев създава в САЩ секта, чийто център в Тексас е обсаден през 1993 година за 51 дни. Как се казва тя?

Д-р Ненков доразказа историята. Той посочи, че Хутев е от Смолян. Той припомни, че това е „Клонка Давидова“.

На въпрос за 30 хиляди им се падна:

Кой хан е управлявал България най-кратко според „Именника на българските ханове?“

Тук те се отказаха.

Те играха без риск, залагайки на Кормисош, но верният отговор беше Умор.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красимир Кумчев: Хора, събудете се!
Next: Солено! Плащаме по-високи банкови такси за пари в брой

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.